Мястото, където витае вдъхновението © :: Как да спечелим от бизнеса с книги

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.03.2012 22:05 - Как да спечелим от бизнеса с книги

Автор: lvm Категория: Бизнес

Прочетен: 1609 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.03.2012 17:41

Да започнем с проблемите и предизвикателството на съвременноста. Работата е следната - книгите и съвремеността са като "две вещи несъвместими"... Така ли е това? Да опитаме да разберем. Книжния бизнес - умря? Няма да дочакате!

В средата на ХХ век великият британски писател, автор на остросоциални антиутопии и футоролог, Джордц Оруел ударил тревога - той предсказал, че скоро ще настъпи такова време, когато хората ще престанат да четат книги. А причината, по мнението на Оруел, ще е такава: книги ще забрани да четат на хората фашистското правителство, което ще поиска да превърне всички в послушен скот!

(Във времето, когато Оруел каза тези думи, това действително бяха времена на таталитарни режими, обожаващи да забраняват ту едно, ту друго...)
Но скоро (отмина войната и настъпи консуматорския бум) се появил младият съвременник на Оруел - Олдос Хаксли, гуруто на "Шейсетте", който по-ясно виждаше нашето с вас време, просто защото той беше по-млад, по-близо до нас.

И той също предсказал, че в бъдеще книгите нямa да се четат. Но само че по съвсем различна причина. Правителствата нямат нищо общо. По мнението на Хаксли, хората ще престанат да четат книги, защото самите те няма да искат. А това вече е много по-страшно.

“Аха” – ще кажем ние…
Песимистът и мизантропът, разбира се, ще направят извод, че "прав се оказа Хаксли и за това книгоиздателският бизнес умря". Но аз не съм мизантроп и не съм песимист. За това, аз ще кажа своето привично: "умрял-шмумрял- здрав да е!"

И ето какво ще кажа - от моя гледна точка, не е прав Хаксли, и разбира се, не Оруел (спомнете си феномена с четенето на бледи копия по нощите - назло на забраните)

Прави са нито Хаксли, нито Оруел... Прав е (впрочем, както винаги) тънкият и ироничен наблюдател на действителността - Оскар Уайлд.

А сега дойде подходящото време да припомним на Читателя, че ние говорим все пак за бизнес, за книгоиздателския бизнес, а не за колебанието на читателската активност сред средния клас в предела на епохите - какво изобщо има значение това?! И за кого?
Та така, много по-рано от Хаксли и Оруел - Оскар Уайлд изказа такава своя известна максима:
"По-рано книгите пишеха писатели, а ги четеше публиката. Сега книги пише публиката, и ги чете... никой!"

Кажете, Читателю, къде в тези редове е написана поне дума за смъртта на Книгоиздателския бизнес?

Според мен- обратното - става дума само за укрепване на тиражите, за разширяване на търговията!

Все пак за какво е това наблюдение на Уайлд? То е за това (ако го преведем от езика на афроизъма на езика на публицистиката), че ако по-рано целият книжен бизнес е бил дело на малцинството, елита, то в настояще време, пазарът баснословно се разширил! Всеки иска да бъде Писател. Ами моля, моля, защо трябва така да нервничите?

А за това, четат ли хората книги?....
Ах, вие още сте загрижени от въпроса - достатъчно ли разбират, усвояват хората прочетеното от тях? Моля, не се дръжте като възрастен педантичен библиотекар, който няма какво даправи и който проверява - усвоил ли е прочетената книга момчето и за това не му дава повече от три книги на седмица...

Хората не четат книги -хората купуват книги. Хората също за книгите говорят. Харата книги имат. Както и всяка друга вещ. (А вещите в отговор - имат хора... Но това вече е съвсем друга история).

Когато вие разберете тази мисъл - само тогава вие ще станете пригодни за това да започнете свой книгоиздателски бизнес.

Е, а за пример (преди да преминем към обзора на реалните бизнес истории, ставащи на днешния запад), аз ще разкажа за книгата, която рядко някой взима в ръце, да не говорим за това, да я чете, но да я има на рафта си е било въпрос на принадлежност към дадена историческа епоха, култура - въпрос на идентификация. ( Ако вкъщи нямаш тази книга - тогава изобщо кой си?)

Това е "Пътят на Паломника", книгата, влязла в историята именно благодарение на гореизброените факти, доведени в дадения случай до абсурд. Днес такива стават почти всички придобивани книги, носители на малко или много ясно изложена информация, която протича през нас като светлина през стъкло, без да оставя върху него следа...

Та как да спечелим в съвременния книжен бизнес? Ето и първия пример. Идеята за създаване на бизнес от запис и продажба на аудиокниги, разбира се, е перспективна. Експертите полагат - във века на модата за джунджурии - аудиокнигите са актуална и (все още!) свободна ниша за откриване на бизнес.

Цялата система изисква подробна разработка - нужни са предприемачи, организатори, директори, разработчици на сайтове, специалисти по маркетинг, спобоно е цяло поле за дейност!

В Бостън бе пуснат проекн на "книжен магазин за уши", получил името Drum (Барабан). Защо "Барабан"? Само защото "хората не четата барабанното биене, а го слушат"! Ето такава логика.. И какво? Работи!

Магазина за аудиокниги Drum се занимава със запис на художествени и нехудожествени произведения, а също и с тяхното разпространяване. Аудиокнигите, налични в сайта на компанията, са достъпни както онлайн, така и в формат МР3 - за теглене.
Необходимо е да се плаща по 25 долара на година за достъп към пълния архив на магазина. Това не е скъпо...

Книжен бизнес за избрани
А ето следващата идея за нашия обзор ще заинтересува тези, които искат да правят "книжен бизнес за избрани", да се занимават изключително с нещо "различно"...
Бизнес идеята за издаване на аудиокниги върху винилови плочи принадлежи на английския писател и изкуствовед Нетън Дюн. Тя се родила изключително от любовта към късите разкази и винилови плочки. Нетън Дюн обяснява това така: "Сега повече внимание отделят на компактността, мобилността, идеалното качество на записания звук, но не и на особеностите му, уникалните характеристики. Цифровите лехнологии поглъщат интимостта от момента на прослушване. Форматът МР3 блести хладно в цифров план. Друга работа е винилът. Даже от най-виниловите плочи изхожда топлина и уют, и вие предвкусване вълшебно прослушване".

Серията винилови аудиокниги Нетън Дюн нарече Underwood в чест на култовата печатна машина изобретена през 1896 от Франк Вагнер.

Издават се тези книжки-плочи два пъти в годината - всеки май и ноември - в ограничени серии - на плочата има записи на разкази на двама писатели. Своите прозиведения авторите четат сами.

Истинското наслаждение за естетите и колекионерите, а също - библиофилите в едно лице.

Между другото, това е цял микросвят в издателския бизнес - произведения, които "четат" самите автори. Забележете, не актьори чтеци.

Това изобщо не е новост. Просто новата формула за съществуване. Новата формула за съществуване на какво? Сега ще напомня. Още не толкова отдавна били разпространени "читателските конференции", срещите с писатели с читателите, които се провеждали в училищата, в големи библиотеки, лекционни зали, на книжни пазари.. Петдесет години назад, това бе единствената форма за живо общуване на читателя и писателя. Възможността да се срещнете, да чуете гласа на любимия автор.

Разбира се, зачетеният от автора върху касетата книжка, няма да ви замени 100 % "животото общуване", обисано по-горе. Но от друга стране, ако вие искате физически да се "докоснете" до писателя, то същите читателски конференции в рамките на книжния пазар никой още не е отменял.

А ето същата тази идея на книгоиздателския бизнес.

Малко уточнение - тази идея подхожда повече не на известни писатели, а по-скоро на начинаещи.

"По-добро от четенето може да бъде самото четене, а още по-добре, ако някой ти чете, например, самия автор на произведението".

Това утвърждение -рекламен слоган легна в основата на концепцията на новия немски ресурс zehnSeiten, който представлява новия сборник от откъси от нови книги, които се четат от самите автори на тези книги.

И така, ето ви един от вариантите - оригиналната рекламна площадка, създана за промотиране на тови, малко известни на широката публика (а също и издателствата!) писатели.

Видеоклипчетат с писатели, заснети с обикновена камера, изпълнени в черно-бял формат, без захващащи сюжети и инстецировки. Времето на клипчето също е ограничено от 10 до 30 минути.

Новите откъси от книги се прибавят в сайта редовно - един път седмично.

Идеята на подобен проект възникна между пет приятели от Мюнхен, и те решиха да си направят сайт за тези, които обичат повече да слушат, а не да четат самостоятелно. Концепцията на проекта е толкова проста и на малка цена, че лесно може да се въплъти във всяка страна по света, без да изисква големи инвестиции.

Нищо толкова не загрява интереса на потребителите към продукта, като тайната или вълшебството. И много компании използват този принцип за промотиране на своте стоки.

Не е изключение издателството от Великобритания Forth Estate, което реши да привлече своите читатели по достатъчно необикновен начин - те им предлагат да познаят името на автора на произведението в новата книга от сборника с разкази.

Новият проект на издателството се нарича Anonthology, и представлява сборник от девет кратки разкази на различни автори, имената на които се предлагат за познаване на читателите. Загвоздката е в това, че висчки тези имена са напечатани на корицата, но те не се асоциират със самите разкази.

За какво е измислед експеримента? (Освен за привличане на вниманието на читателите с остроумна шега)

По думите на организаторите, този експеримент ще позволи да се анализират някои важни нюанси:
как влияе известното име на автора и неговата репутация върху продажбите и възприятието на читателите, доколко важно е качеството на написаното произведение в сравнение с известността на автора...

Мисля, че съвременният експеримент ще завърши за много писатели със нервен срив - едва ли те са толкова силни духом...

А път подтвърждението на думите на Уайлт - персоналните книги или... марка за персонификация в книжния бизнес

GettingPersonal онлайн магазин за подаръци, предложи новата услуга за своите клиенти - персонифицирани разкази. В тези разкази главните герои са купувачите на дадения куроз.

Разказите се създават на базата на известни класически произведения, такива като Ромео и Жулиета, Дракула, Франкенщайн, Робин Худ, Алиса в Страната на Чудесата и Вълшебникът от Изумрудния Град.

Потребителите на сайта сами решават на каква роля от книгата да поставят своя приятел или познат, т.е. получателя на подаръка.

Неговото име ще се посочва не само в повествованието, но и на корицата на книгата.

Персонифицираните разкази не са нова идея, в мрежата вече има няколко ресурса, предлагащи детски персонифицирани разкази. Но инфантилизмът на съвременните възрастни доведе до това, че "приказките за вашето дете" сега превишиха ценза "от 5 до 8 г", когато само това може да бъде интересно - ако изобщо може да бъде..

А ето и тези същите персонифицирани детски приазки - това е когато снимката на вашето дете се използва за създаване на "муцунката" на главния герой в илюстрираната книжка за приключения.

Разликата на тези приказки от току що изброения по-горе пример е в това, че в качеството на базовия сюжет не се използва класически сюжет от световната литература. Пише се собствена, простичка приказка...

Педагогичната и културна ценност на това предприятия за книжния бизнес е съмнителна. Не е ли по-добре децата все пак да четат приказки от признати майстори от този жанър? А и още желателно с класически илюстрации. И не е ли по-добре родителите (ако те искат да съчиняват приказен сериал за собственото си чедо) все пак да се потрудят - и да го съчинят сами, със собствени сили - за десетки дълги, но много щастливи вечери. Все пак обикновено такива приказки за "момичето Марийка", или "момчето Иванчо" се разказват от мама, тате, дядо или баба на детето на ушенце, когато то се готви за сън. Такива неща са дълбоко интимни и се възприемат позитивно само от любящите уста. Важното е да е искренно...

Но голяма педагогична вреда това предприятия няма да нанесе. Както показват жизнените наблюдения, 90% от играчките, които се подаряват на съвременното дете, то просто игнорира..

Да сменим темата на така спокойния жанър като... готварска книга
И така, ето още една идея за книжен бизнес.
В мрежата има огромно количество кулинарни сайтове, специализиращи се на рецепти за най-различни ястия.

Но сайтът food52 е особен. Различава се от събратята си с това, че в течение на 52 седмици, в него се избират 52 рецепти от най-активни потребители в сайта, които след това влизат в книгата за домашни рецепти на базата на контента на сайта.

Съавтори на този проект са Аманда Хасер, бившата кулинарeн редактор в New York Times.

Същността на идеята на бизнеса се състои в следното - в продължение на седем дена посетителите на сайта побликуват своите рецепти за салати и други ястия, след това Аманда и Мерил Стабс - авторите на проекта избират два победителя от всяка категория, снимат и тестират техните рецепти и излагат на гласуване в продължение на 10 дена. Рецептата на победителя от гласуването наред с неговата биография, се включва в книгата food52 cookbook, която се издава от Harper Studio.

Имената на авторите на рецептите ще се посочват в сайта, а също ще имат възможност да участват в дизайна на книгата, корицата и илюстрациите.

Напълно здрава самостоятелност. Особено за тези, които обичат да събират "рецепти". Помните ли - по-рано нашите майки ги изрязвали от различни вестници, а после се залепвали в истински кулинарни книги? Или просто се изсипвали от там - недолепени, при опит да се вземе книгата от рафта... Сега има способ - по-цивилизован!