Предлагам ви да направите едно много просто упражнение. Само че ви моля да сте пределно честни със себе си. Никой няма да прочете написаното, но това упражнение е нужно, за да можете да минете напред. Запишете, какво най-много ви се иска да направите днес. След това се запитайте: за какво, защо? За какво ми е нужно това. Запишете отговора. И отново се запитайте за какво? И така до логически край. Не се спирайте на половината път, не се залъгвайте с това, че отговора е очевиден и окончателен, отново се запитайте: за какво? Ще ви дам пример, за да стане ясно. Момиче иска по всякакъв начин да подобри своята външност. Това желание на много от нас ни се струва съвършено естествено и няма нужда от обяснения. Питаме: за какво? Отговорът: за да се хареса на мъжете. За какво? За да има много поклонници. За какво? За да си избере най-подходящия мъж. Какъв точно? Богат и красив. За какво? За да не й е противно да спи с него и от нищо да няма нужда, да има възможност да не работи и да си купува красиви неща, да живее в красива къща и да се вози на скъп автомобил. И отново изглежда, че това е логичен извод, все пак това е толкова естествено: да се стремим към всичко казано дотук. Но ние не се спираме и продължаваме: за какво? Защо да не работи за да има всичко това? Защото,…е? Защото какво? И тук настъпва моментът, когато ще е необходима вашата честност, цялата сила на духа, защото от този момент отговорите няма да са от най-приятните. Попитайте себе си, каква е разликата, в красива къща ли ще живеете или в обикновен стандартен апартамент. Каква е разликата, каква кола ще карате? Каква изобщо е разликата, на кола ли ще се возите или с метрото? Каква е разликата, колко струва роклята, която сте облекли, десет хиляди долара или хиляда лева? Разлика има, и тя лежи дълбоко във вашето подсъзние - трябва да извадите от там честен отговор. Например: момичето наистина иска да й се възхищават и да й завиждат приятелките. За какво? Защо иска това? Може би тя чувства недостатъчно внимание към себе си? Може би, не й стига любов, дружеско съпреживяване? Тя е отблъсната от приятелка или мъж, и сега се стреми да докаже, че тя е по-добра от тях, защото е влязла в кръга на избраните и води красив живот? Или тя по някакъв начин се опитва да докаже на целия свят и на себе си най-вече, че тя не е по-лоша от другите, че може да завоюва определен статус. Вариантите са много. При това тя забравя, че достига всичко това не благодарение на собствени заслуги, талант, упорен труд, а изключително за сметка на този, който дава парите. Да минем напред. Аз искам красив живот, заявява това момиче. Защо? За какво? За да получа удоволствие от живота, за да ми бъде лесно и приятно. Защо? За какво е нужно това? Каква е разликата, получаваш ли удоволствие от живота или не, лесно ли ти е или трудно? И още един превъзходен въпрос: защо такъв живот задължително донася удоволствие? Какво има в това момиче, в нейната душа, в нейното съзнание такова, че да я кара да изпитва удоволствие от скъпите дрехи, украшения и коли? Защо за нея има значение, къде и как да празнува рождения си ден, на средиземноморска яхта сред милионери или в скромно кафене с приятели? За всичко си има причина, и тази причина е вътре в нас. Намерете я. Стигнете до логически извод.

Разбрахте общата идея. Ако ви е интересно, можете да правите това упражнение вкъщи, на спирката или в градския транспорт. Със сигурност много от вас са успели да се усъмнят в това, че техните стремежи имат смисъл. И това е правилно. Ако както следва се замислите, огромно количество от това, към което сме свикнали да се стремим, че сме свикнали да

да достигаме, всъщност е безсмислено. Няма никаква разлика, ще достигнем ли това или не. Човек иска да стане известен. За какво? Той отделя за това много години, всички свои сили, жертва отношения с хора в името на това, което при успешно завършване ще го направи известен. За какво? За да получи потвърждение за това, че той е прекрасен? Или не му стига внимание? Е, ще получи това потвърждение, и какво по-натам? По-натам, без да се спирате, стигнете до края, и вие ще се доближите към този времеви момент, когато при човека идва смъртта. В момента на срещата със смъртта ще има ли значение, станал ли е известен или е живял в безизвестност? Не чакайте отговор от мен, отговорете си сами. Може би, известността е панацея, лекарство против смърт? Не, тя взима всички и изключения няма за никой. Може би, смъртта на известен човек е гарантирано лесна, безболезнена? Също не. Пияният безпризорник може лесно да умре в съня си и нищо да не почувства, а известния актьор да умира дълго и мъчително, с нетърпими болки или след много години паралич. Може би, човек иска да го помнят след смъртта, и се старае да създаде нещо безсмъртно? Възможно е. Но каква е разликата, ще помнят ли за него само близките в течение на десетки години или цялото човечество в течение на три века? Каква е разликата ако него все едно няма да го има?

Моите разсъждения могат да ви се сторят абсурдни, и в известен смисъл това си е така? Аз умишлено преувеличавам някои неща, но правя това с единствена цел. Аз искам вие да си зададете въпроса: а какво изобщо има смисъл в този живот?

Ако не богатство, не удоволствия, не слава, не лекота и приятно битие, тогава какво? За какво живеем, за какво идваме на този свят? Само за това, след известно време да си отидем? Тогава действително нищо няма нито смисъл, нито значение. И излиза, че няма никакъв смисъл от технически прогрес, в научните разработки и открития, в медицината и здравоохранването, защото няма разлика, колко човек ще живее или ще умре ли той здрав или дълбоко болен. А щом от прогреса няма смисъл, значи трябва отново да живеем в пещери, да ходим на лов за диви животни, да пържим месо на огън и да се примиряваме с високата детска смъртност и продължителност на живота до двадесет и пет години. Ние доведохме мисълта до логичен край и получихме нещо съвършено невъобразимо. Значи, трябва да търсим причина, значение, смисъл. С това в продължение на много векове се занимават философите. Аз не съм философ  и не съм мислител, аз съм обикновен човек, опитващ се да измисли някаква система за аргументи, при която околния свят престава да ми се струва враждебен и носещ заплаха за моето благополучие. И ето, измислих следната теория. Много от вас няма да се съгласят с нея и ще я сметнат за съвършено налудничава. Е какво, имате право за това. Просто ви споделям своя опит, и ако някому той  помогне да стигнете до душевно равновесие и  до това, което наричам чувство за лед, ще се радвам искренно.

И така. Децата идват на този свят. Спомнете си, какви сте били в младостта, спомнете си, какво са разказвали за вас родителите ви, помислете за собствените си деца. Какви са те? И какви сте били вие самите? Сетихте ли се? Егоистични, капризни, ревниви, завистливи, уверени, че целият свят съществува само за вашата радост, че родителите са задължени да изпълняват всяко ваше желание, гневливи, т.е. готови да викате, да плачете и да удряте с крака при най-малкото неудоволствие. Не търпящи, когато вниманието на родителите е насочено не към него, а към някой друг, в това число и към друго дете. Децата неудържимо се стремят към всякакви удоволствия и не търпят нищо неприятно, било то лекарство, необходима за здравето храна или изпълнение на молба да не пречат и да говорят по-тихо. А учениците, жестоко и безжалостно подиграващи се със съучениците си, които поне в нещо се отличават от тях самите: прекалено рижави, прекалено пълни, прекалено късогледи, прекалено бавно мислещи, прекалено тромави в часовете по физическо? На кратко – кошмар и ужас, концентрация на всички мислими и немислими пороци. Всичко е вярно. Обектовно аз правилно характеризирам малките деца, но субективно всичко изглежда не съвсем така. Дечицата са малки, те още нищо не разбират, те се държат естествено, защото не са усвоили нормите на морала и поведението. Децата са невинни души, чисти и непорочни. Така са ни учили всички. А какво, ако това не е вярно? Какво, ако това е поредният мит, в който свято вярваме, без да имаме никакви доказателства?

Нека опитаме да погледнем на проблема иначе. Децата се раждат изначално порочни и греховни. Душата на човек е поле за борба между доброто и злото, Бога и сатаната, това е един от религиозните догмати, и с това няма да спорим. Същите догмати утвърждават, че дявола много по-лесно удържа победи, отколкото Бог, понеже тези стереотипи на поведение, диктувани от дявола, изглеждат много по-привлекателни и да бъдат следвани е по-лесно, а човекът, както е известно, е слаб и податлив на съблазън. За да се победят дяволските изкушения е нужна голяма вътрешна сила, висока духовност, мъдрост и жизнен опит. Нима всичко това има в едно новородено дете? То има душа, която веднага е завоювана от сатаната и се разполага там много комфортно, ето от къде понякога е съвършено непоносимо поведението на децата. На човека е отведен определен срок на живот, и в течение на този срок неговата задача е да почисти душата си от пороците и греховете, за да може в края на живота все пак да победи божественото начало. Защо е нужно това? За това, безсмъртните души  да продължават своя вечен път чист и непорочен. Във великия космичен замисъл човешкият живот за това е и създаден, за да служи като средство за почистване на душите. И задачата на човека, идващ на този свят, се състои в това, човек да реализира себе си в качеството на това средство. Задачата не е много проста, и далеч не на всички хора стигат морални сили поне да опитат да я решат. Между другото да отбележа, че повечето даже не се опитват, понеже просто не подозират за тази мисия, която му е възложена. Трябва много да се мисли, да се размишлява, да се бори със себе си, буквално да си настъпва на гърлото, накратко казано, борбата за почистването на собствената душа – това е тежък труд, трудноповседневен и многолетен. За пет дена такава задача не може да се реши, и за пет години също. За това са нужни десетилетия. Ето защо е така важно, хората да живеят колкото може по-дълго и колкото може по-дълго да съхраняват физическо и душевно здраве. Освен това, добре е известно, че човекът, зает с тежък изнурителен труд и живеещ в нищета, глад и болести, не е склонен да се предава на размишления за философски абстракции, за това мислите да са заети с това, как да се бори с живота и да нахрани децата. Той просто няма свободно време и пари, за това след труд праведен да изпие чаша кафе, да се настани в удобно кресло, пред отворен прозорец и да се потопи в размишления. Той е толкова изморен и измъчен, че иска по-скоро да легне да спи. А още марксистките класици утвърждавали, че богатството на обществото се измерва със свободното време на членовете му. Забравили сте, навярно? Е, разбира се, днес е прието да се счита, че марксизма е нещо неприлично. А напразно. Колкото повече сили и време има човек за умствена работа, насочена към нравствено самосъвършенстване, толкова по-успешно той може да реши своята задача.

Ето, вече получихме отговор на въпроса за какво е нужен техническият прогрес и развитието на науката. И между другото, когато говоря за умствена работа, насочена към съвършенстване, имам предвид не дълбокомислени заседявания с отчужден вид, макар, че те са много полезни. Ние четем книги, гледаме филми или предавания по телевизията, слушаме радио, ходим на театър и на изложби, общуваме с други хора – и всяка минута получаваме информация, която преработваме, осмисляме и правим изводи. И това също помага за решаването на нашата задача. Наистина, много от нас информация само получават, а до преработване и осмисляне, да не говоря за изводите, работата изобщо не стига.

Нека да направим кратък извод. Целта на човешкия живот  е да изчисти собствената си душа от греховете и пороците, като начало от злобата, завистта, ненавистта, ревността и мързела. И всичко, което правим, докато живеем, следва да ориентираме към изпълнение на тази задача за нас самите и улесняване на други хора за решаването й. Движейки се към целта си, ние придобиваме определен опит, и него задължително трябва да споделяме с други, за да ги улесним. В края на краищата количеството насъбран опит в световната цивилизация ще стане толкова, че задачата си могат да решат всички без изключение, и тогава човечеството накрая ще може да оправдае своето съществуване. А днес тази задача успяват да решат много малко хора. Знаете ли защо? Не само защото много от тях не виждат тази цел и не знаят за нея, но и защото си хабят силите за всякакви дреболии. Например за това, да следват митове, незнайно от кой и кога измислени. Богатството е признак за успешност, успешността – признак за това, че си достоен човек. Външната привлекателност е признак за това, че всичко е наред, и това значи, че си достоен човек. Нямаш семейство – значи нещо не е наред. Ти си жена, не родила дете? Значи си безполезна, както е казал за времето си един класик, а класиците не бъркат. Ти си мъж, женен за жена, която е по-възрастна от теб с двадесет години? Значи ти си или пациент на сексопатолог, или пълен идиот. И ние глупаво и расточително хабим живота си за това, да съответстваме на глупави стандарти, които ни налагат тези митове. Те, в крайна сметка, управляват цялото ни съществуване, принуждавайки ни да извършваме постъпки, които съвсем не искаме, чак до това, че ние даже носим дрехи, които не ни харесват, но които се считат модерни за този сезон. Само се замислете! Един човек е измислил модел за дрехи, още трима заохали и завикали, че това е супер готино, моделът се обявява за модерен – и ето вие вече тичате по магазините в търсене на нужната вещ, и харчите за покупката пари, които можете да изхарчите за нещо по-нужно, и носите тази вещ, въпреки че тя не ви отива, и вие самите виждате това, и ви е неудобна. Вие, навярно, се сещате за тези чудовищни обувки с тесен дълъг нос, нали? Измъчихте ли се? Колко добре ви разбирам! Виждате ли какво става, приятели мои? Някой някъде създава мит – и ние сме готови да тичате след съответния измислен стандарт. А иначе, не дай си Бог, ще кажат, че не сте модерни, а значи сте недостойни. И общо взето, нищожни и ненужни хорица. А всъщност ние просто доброволно се превръщаме в марионетки, които управлява неизвестно кой, ние със собствени ръце даваме свободата и живота си за поругаване на тези митове. Ние встъпваме в брак не с тези, с които искаме, ние получаваме не това образование, което действително желаем, ние хабим живота си за професия, която не ни харесва и не ни е интересна, ние харчим парите си не за това, което действително ни е нужно, а всичко това за какво? За това, да съответстваме на стандарта, защото ако съответстваш, значи си успешен, добър във всички отношения, и ти си уважаван. И това, между другото, също е един от митовете, при това много опасен. Успехът не е еквивалент за нравствени достоинства, и успешния човек съвсем не е задължително да е носител на висока нравственост и достоен а уважение. Примери за това колкото искате.