Мястото, където витае вдъхновението © :: Тоник за лице

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.05.2011 19:32 - Тоник за лице - собственоръчно

Автор: lvm Категория: Лайфстайл

Прочетен: 904 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.03.2012 20:09

Най-добрата козметика е натуралната. За това знае всяка жена, и за това, навярно, всяка поне веднъж е пробвала да вземе на въоръжение някoи домашни рецепти. Разбира се, жените, които ги използват постоянно, не са толкова много. Причината е в това, че за много от тях домашната козметика изглежда трудна за прилагане и не достатъчно разнообразна. Изглежда, откъде да се вземе разнообразието: черен хляб и жълтък, вместо шампоан, извара и краставица за маска на лицето - и това е. Но всъщност рафтчетата в хладилника и кухненските шкафчета таят в себе си широк асортимент от продукти за красота.
Съдете сами. Захар, сол, сода и кафе подхождат за отлющващи компоненти за скраб - както за лицето, така и за тялото. Зехтинът, бадемовото масло и олиото - ингредиенти за приготвяне на средство за снемане на грим, а също лосион след душ и маски за укрепване на коса. В ролята на помощници за косата също са черният хляб, настойка от пипер, яйца, майонеза и горчица. Най-отважните използват даже лук и чесън - това са отлични стимулатори за растежа на косата, разбира се, миризмата им е, казано направо, не е козметичен. Също така в качество на кондиционер за коса може да се използва смлян зрял банан, и него също може да използвате като маска за лице. За маски стават брашното, картофите (както свежи, така и варени), ягоди, краставици, домати и доматено пюре (не бъркайте с кетчуп). Чаят, магданоза, копъра и лавровия лист могат да станат незаменими компоненти за експрес-тоник. Освен това, много от гореизброените продукти се използват при изготвяне на домашен сапун и кремове, които ще подхождат индивидуално на вашата кожа.
Впрочем сапуна и крема - това е висш пилотаж. А да се започне изготвянето на домашна козметика е добре с нещо несложно - например, с лосиони. Тяхното главно преимущество пред продуктите от магазините - е отсъствието на консерванти. Най-простият тоник редовно се появява на всяка маса. Това е чаят, черен и зелен - няма значение. Прилагането му е много лесно: чаят се разрежда с вода и се изплаква с него почистено от грим лице преди нанасянето на крем. Чаят помага при възпаления и пъпки, така че за мазна кожа това е много действен тоник. Същото може да се каже и за ментата.
Ако целта ви е руменина - трябва да сварите в чаша клонка магданоз, и когато настойката изстине, използвайте за измиване на лицето. Също така може да се използва лист от зелена салата, който повишава защитните свойства на кожата.
Както е известно, настроението е половината от всяко дело. Човекът, изтерзан от грижи и невзгоди, често става мишена за неприятности, и неговото угнетено състояние след това излиза на повърхността като болезнено физическо усещане. Да се следи за хигиената на вътрешния мир през тъмното време на годината следва много внимателно, понеже дефицита на светлина провоцира депресивни състояния. Да допълните недостатъка на слънце ще помогнат етеричните масла, получени от най-слънчевите растения на света - портокала и мандарината. Тези ярки цитрусови ухания са способни да творят с настроението истински чудеса.
Лайката е верен помощник против раздразнения. Тя оказва чудесно влияние върху чувствителната кожа благодарение на своето успокояващо свойство. Настойката (една с.л цветя от лайка на половин литър вряла вода) помага да се отървете от такива неприятности, като акне и мазен блясък. Резултатът ще е по-действен, ако отварата замразите в формички за лед и редовно протривате с получените кубчета лицето си. Още един начин да използвате лайката - организирайте си парна баня, сварете в два литра вода две лъжици лайка, която се продава в практически всяка аптека.
Върволицата - защитник на алергичната кожа. На хората, които се сблъскват с алергични кожни реакции, лекарите нерядко препоръчват маз на хормонална основа, за да намалят сърбежите. Обаче хормоналните препарати винаги подразбират някаква част риск и, преди да ги използвате, най-добре пробвайте изпитания народен метод - настойка от върволица, понеже тази билка способства заздравяването на кожата и премахването на алергичния сърбеж, което е доста актуално, например, през пролетта, когато дърветата разпространяват прашец.
Използвайки настойките, важно е да помните, че те се съхраняват недълго, максимум - ден, при това в хладилник. Разбира се, краткият им срок на годност се компенсира от простото приготвяне - да се залее щипка билки с вряла вода не заема и минута.
Друга работа е изготвянето на "дългоиграещи" лосиони. Тук усилията ще са малко повече. Трябва да залеете лайка, чай или върволица със спиртосъдържаща течност. Аз бих написала направо със "спирт", но вместо спирт, напълно подходяща е и водката. Вземете стъклен съд, изсипете там малко от нарязаната растителна суровина (ако тя е свежа - това е идеалният вариант, но принципно сушената също става) и я залейте с водка така, че тя едва да покрива дребнонарязаната билка. За съзряването на настойката трябват две седмици, при това трябва редовно да разтръсквате. При изтичане на срока вземете марля, изцедете настойката и прелейте в съд от тъмно стъкло. Ако такъв съд нямате под ръка, може да използвате обикновено шише, но после трябва да я приберете на тъмно. Настойката не се препоръчва да се използва в чист вид, освен, може би, в тези случаи, когато сте провели механично почистване на лицето, и повредена кожа трябва да се дезинфицира за да се избегнат възпаленията. А и тук също трябва известна доза предпазливост: да речем, настойката от магданоз има много силен оцветяващ ефект и е способен да придаде на лицето чудесен изумруден оттенък (оттук правилото: всички домашни заготовки, колкото и безобидно да изглеждат, трябва да се тестират на неголям участък кожа). Настойката се използва в силно разреден вид, от разчета "една с.л на 150 мл вода". Водата може да е варена, а може и негазирана минерална. Полученият лосион се съхранява много повече от билкова отвара. Ползва се по същия начин, както и фабричните: течността се нанася на памучен тампон и се протрива лицето.
Може да се избегне стандартния билков набор и да се изпробва настойка от дребно нарязана краставица, а може да се приготви истинско козметично чудо - розова вода. Думата "чудо" - изобщо не е метафора, розовата вода действително оказва чудодействено въздействие на всички типове кожа. Изобщо, розовата вода се получава чрез водна дистилация от етеричномаслени сортове рози и е страничен продукт при производството на розово масло. Обаче може да пробвате да я направите и в домашни условия. За това трябва да вземете листенца роза. Уви, за това не са подходящи цветята, продавани в градските цветарски магазини. Розите, които ни докарват от Холандия се обработват със специални химични вещества, удължаващи живота и красотата на цветето, обаче тези средства могат да окажат пагубно влияние на красотата на кожата. За сигурност най-добре съберете листчета рози, отгледани на вилата, или листенца шипка (в края на краищата това също е и розов храст, просто е див). Настойката от розови листенца се прави също, както и при лайката и върволицата, разрежда се с вода в същите пропорции.
Розовата вода е известна на европейците още от ранно Средновековие. Тя почиства кожата, прави я много по-свежа, а компресите от розова вода способстват изсмукването на торбичките под очите, отстраняването на тъмните кръгове и снемат напрежението при изморени очи.
Също така розовата вода премахва възпалителните процеси, усилва кръвообращението на кожата на главата и способства растежа на косата, благодарение на което много от производителите на козметика за коса включват в състава на продукцията си.
В медицината етеричните масла се използват като противовъзпалителни, успокояващи, тонизиращи и антимикробни средства. За тяхната способност да се борят с микроби ходят легенди: казват, че когато на средновековните европейски градове се обрушила безпощадна епидемия на чума, страшната болест пощадила тези квартали в които се обосновали парфюмерите с техните ароматни води и мазилки. Възможно, това е само красива приказка, но частица истина в това все пак има.
И щом стана дума за приказки, не може да не отбележим: етеричните масла за дълги години от своето съществуване обрасли с цял шлейф от митове, легенди и мистификации. Впрочем, какво още може да очакваме от вещества, в името на които изначално е заложена неточност? Така наречените етерични масла по химична характеристика към маслата, собственно, нямат никакво отношение.
В състава на тези вятърничеви органични вещества има спирти, кетони, етери, алдехиди и други, но мазнини там няма.
Лосионите, като приготвени на бърза ръка, са и направени на основата на спиртови настойки, са годни както за мазна, така и за нормална кожа. Обаче чувствителната и суха кожа има нужна от особена грижа - необходимо й е повече увлажняване.
С увлажнението прекрасно се справят двуфазните домашно изготвени тоници. Рецептата е следната: масло от жожоба (може да се намери в аптеките) на равни пропорции се смесва с розова вода (има се предвид именно розовата вода, а не спиртов концентрат).
Получената течност се изсипва в тъмна бутилка, преди нанасянето - се разтръсква, за да се смесят маслото и розовата вода. Сухата кожа се чувства комфортно благодарение на защитата, която и дарява маслото от жожоба, и престава да се лющи.
Обладателките на нормална, мазна и комбинирана кожа, впрочем, това средство също може да подхожда: някои използват само него, без да нанасят впоследствие крем. Да се приготвя двуфазов тоник най-добре е на не големи порции, понеже срока му на годност не е много голям.