Постинг
28.02.2012 16:33 -
Как да станем по-успешни?...
Автор: lvm
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2203 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.12.2016 16:16
Прочетен: 2203 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 27.12.2016 16:16
През всички времена човек е искал да бъде щастлив. Всяка епоха има свои критерии. Всеки човек разсъждава за щастието според индивидуалните си представи за него мерил собственият си живот, въздишал и нещо прекроявал, за да му седи по-добре костюмчето.
Някой бръмбори за щастието на кухнята, някой споделя мислите си с учениците, някой предава знанията от уста на уста, някой - от сърце на сърце, а този първият, който не е силен в устния жанър, започва да записва. И така щастието се конспектира, появяват се философски трактати, научни трудове, монографии и просто булевардни книжки за това, че така е възможно... И иначе... и ето така...
На кратко, на всички сестри - по едни обички. На всяка целева аудитория, както се казва в някои не толкова отдалечени места, според разбиранията...
Аз лично имам две любими книги на тази тема - "Психология на щастието" на Майкъл Аргайл и "Как да станеш нещастен без странична помощ" от Паул Вацлавик. Двете се използват много успешно. Все пак, в края на краищата, аз не съм задължена постоянно да съм радостна, весела запалка. В моя живот има място за светла тъга, носталгична печал и просто безсмислено безделие.
Щастието ме интересува най-много от всичко останало. То е приятно да се анализира, да се преживява, вкушава, чувства, премисля, събира като пъзел, архивира и отархивира.
Щастието е това прекрасно състояние, в което през цялото време искаш да пребиваваш.
И въпреки, че П.Мантегац е казал: "Ако се чувстваш щастлив, не анализирай щастието си. Това би било все едно да раздробиш красива пеперудка, за да видиш по-добре нейната красота", аз с това съм категорично не съгласна. На мен ми се струва, да не се анализира щастието, да не се фиксират моментите, които те правят щастлив, да не се закотвят, да не се вдълбява в същността на процеса е същото, все едно да вървиш по гората със завързани очи: много драйв, приключения, но малко възможности да се изследва тази гора, да се разбере, изучи и използват ресурсите му за благо за себе си и за другите.
Щастието охваща всички сфери на нашия живот, навсякъде израства, заселва се, възхожда, протяга се към слънцето и донася плодове.
В нейролингвистиката има понятие като логични нива: обкръжение (хора и среда), поведение, способности, убеждения и ценности, "аз" (идентичност, самоусещане, самоопределяне на личността), духовност. Всички тези нива щастието пронизва като кръвоносна система. Някъде са артериите, някъде - вените, някъде - капилярите. Но енергията на щастието, неговата кръв, неговата същност така или иначе протичат навсякъде.
В различни времена, в различни страни и културно-исторически контексти, човек субективно измерял своето щастие. Но както и да го въртиш, има няколко кита, на които щастието стояло, стои и ще стои.
От една страна, това са положителните емоции, всичко, което весели човека, успокоява го, грее го, създава зона на комфорт и удовлетворение. Секс, храна, общуване...
Това е и силната възбуда, която изпитват тези, на които са по душа шумните и вълнуващи обществени мероприятия, и тихото щастие на тези, на които голямо удоволствие доставят спокойните занятия в тишина.
От друг страна, това е високата социално търсене на личността, качеството на живот и самооценката. За подобна удовлетвореност са необходими такива обективни фактори, като заетост и работа, кариерен ръст, самореализация, социални отношения състояние на здравето, свободно време, жилищни условия и образование, приходи, духовно развитие....
Но само тогава, когато ти си целия за света. Правилата за щастлив живот... То ест всеки ден е щастлив!
Колко съблазнително звучи. Но за да стане наистина щастлив все ден ще се наложи да си вдигнем задника от офисния стол или удобния мек диван и да поработим над себе си. Готов ли си? Готов ли си да си щастлив? Аз се обръщам към тези, които няма кого и за какво да обвиняват в собствените си нещастия, неуспехи. Към тези, на които не им е нужно да предават отговорността за своя живот върху другите. Да-да, щастливите хора отговарят за своята съдба само, а това - ах, колко е не просто.
Ние с лекота поемаме върху себе си отговорността за целия свят, държавата, приятелите, за децата и родителите, но съвършено не сме готови да отговаряме за самите себе си. Това е страшно!
Ти обичаш да плачеш, да се оплакваш за съдбата си, да се самосъжаляваш и обвиняваш другите? От това "вкусно" се налага да се откажеш!
Все пак щестливия човек има други силни страни. За да се посели щастието в твоята душа, трябва да освободиш място за него...
www.uspeha.com
Някой бръмбори за щастието на кухнята, някой споделя мислите си с учениците, някой предава знанията от уста на уста, някой - от сърце на сърце, а този първият, който не е силен в устния жанър, започва да записва. И така щастието се конспектира, появяват се философски трактати, научни трудове, монографии и просто булевардни книжки за това, че така е възможно... И иначе... и ето така...
На кратко, на всички сестри - по едни обички. На всяка целева аудитория, както се казва в някои не толкова отдалечени места, според разбиранията...
Аз лично имам две любими книги на тази тема - "Психология на щастието" на Майкъл Аргайл и "Как да станеш нещастен без странична помощ" от Паул Вацлавик. Двете се използват много успешно. Все пак, в края на краищата, аз не съм задължена постоянно да съм радостна, весела запалка. В моя живот има място за светла тъга, носталгична печал и просто безсмислено безделие.
Щастието ме интересува най-много от всичко останало. То е приятно да се анализира, да се преживява, вкушава, чувства, премисля, събира като пъзел, архивира и отархивира.
Щастието е това прекрасно състояние, в което през цялото време искаш да пребиваваш.
И въпреки, че П.Мантегац е казал: "Ако се чувстваш щастлив, не анализирай щастието си. Това би било все едно да раздробиш красива пеперудка, за да видиш по-добре нейната красота", аз с това съм категорично не съгласна. На мен ми се струва, да не се анализира щастието, да не се фиксират моментите, които те правят щастлив, да не се закотвят, да не се вдълбява в същността на процеса е същото, все едно да вървиш по гората със завързани очи: много драйв, приключения, но малко възможности да се изследва тази гора, да се разбере, изучи и използват ресурсите му за благо за себе си и за другите.
Щастието охваща всички сфери на нашия живот, навсякъде израства, заселва се, възхожда, протяга се към слънцето и донася плодове.
В нейролингвистиката има понятие като логични нива: обкръжение (хора и среда), поведение, способности, убеждения и ценности, "аз" (идентичност, самоусещане, самоопределяне на личността), духовност. Всички тези нива щастието пронизва като кръвоносна система. Някъде са артериите, някъде - вените, някъде - капилярите. Но енергията на щастието, неговата кръв, неговата същност така или иначе протичат навсякъде.
В различни времена, в различни страни и културно-исторически контексти, човек субективно измерял своето щастие. Но както и да го въртиш, има няколко кита, на които щастието стояло, стои и ще стои.
От една страна, това са положителните емоции, всичко, което весели човека, успокоява го, грее го, създава зона на комфорт и удовлетворение. Секс, храна, общуване...
Това е и силната възбуда, която изпитват тези, на които са по душа шумните и вълнуващи обществени мероприятия, и тихото щастие на тези, на които голямо удоволствие доставят спокойните занятия в тишина.
От друг страна, това е високата социално търсене на личността, качеството на живот и самооценката. За подобна удовлетвореност са необходими такива обективни фактори, като заетост и работа, кариерен ръст, самореализация, социални отношения състояние на здравето, свободно време, жилищни условия и образование, приходи, духовно развитие....
Но само тогава, когато ти си целия за света. Правилата за щастлив живот... То ест всеки ден е щастлив!
Колко съблазнително звучи. Но за да стане наистина щастлив все ден ще се наложи да си вдигнем задника от офисния стол или удобния мек диван и да поработим над себе си. Готов ли си? Готов ли си да си щастлив? Аз се обръщам към тези, които няма кого и за какво да обвиняват в собствените си нещастия, неуспехи. Към тези, на които не им е нужно да предават отговорността за своя живот върху другите. Да-да, щастливите хора отговарят за своята съдба само, а това - ах, колко е не просто.
Ние с лекота поемаме върху себе си отговорността за целия свят, държавата, приятелите, за децата и родителите, но съвършено не сме готови да отговаряме за самите себе си. Това е страшно!
Ти обичаш да плачеш, да се оплакваш за съдбата си, да се самосъжаляваш и обвиняваш другите? От това "вкусно" се налага да се откажеш!
Все пак щестливия човек има други силни страни. За да се посели щастието в твоята душа, трябва да освободиш място за него...
www.uspeha.com
Тагове:
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
