Проява на самообладание във всекидневния живот

Издържливост. Умението да подтискаш силните влечения и желания, например, да пушиш, когато не може, да изядеш нещо, което ти е забранено от лекари.
Сдържаност. Умението да контролираш емоционалните пориви. Особено ярко се изразява при възникването на конфликт.
Смелост. Способността да управляваш поведението си в ситуации, когато възниква страх. Естествена биологична защтна реакция.
Решителност. Отразява се във времето, отделено за вземане на решения както в екстремална, така и в обикновена ситуация.

Как да развием самообладание
За начало нека да напомним, в кои случаи не би ни попречило уменитео да владеем себе си. Всеки може да има свои примери. Ние ще отбележим само някои:

Гняв - способен е да ни овладее, често това става много неочаквано. Много неща могат да ни разстроят, даже това, което е същинска дреболия.
Страх - естествена биологична защитна реакция, с него не трябва да се борим, трябва да го победим.
Егоизъм и Хазарт - пороци, на изкушението на които също можем да се поддадем. Всички тези състояния почти винаги са следствие на чрезмерна реакция на тревожните сигнали.

Игнорирайте външните дразнители. За тренировка може да изберете телефонно обаждане, когато се звъни не навреме. Вие изобщо не сте длъжни да вдигате слушалката. Вие просто се страраете да престанете да му обръщате внимание. Постепенно ще можете да се абстрахирате и от други дразнители, които са ви изваждали от релси.

Старайте се да удължите времето за реакция. Например, бройте до десет, възможно е реакцията да изчезне. Това е много полезен навик в ситуация на конфликт. През това време може да се опитате да обмислите, до какво могат да доведат спонтанните действия, предизвикани от определените дразнители. 

Отпуснете се. Прекомерната умора, напрежение, състоянието на стрес предизвикват в организъма редица химични реакции, които могат да се отраят на вашето поведение. Не само нашето тяло, но и психиката ни се нуждаят от почивка и релакс. Мисленно си създайте някакво място ,в което можете да "влизате", когато  чувствате пренапрежение. Това може да бъде стая с уютно кресло, или плаж с палми, или есенен парк, осипан с жълти листа - всичко, което ще ви доведе до състояние на умиротворение и ще създаде комфорт. Намерете в себе си този център, опорна точка, която ще ви помогне да запълните запасите от жизнена енергия. 

За да можем в критична ситуация да съхраним самообладание, трябва да разберем от какви частва се състои самообладанието и да развиваме в себе си тези качества. 

Какво включва самообладанието?
Самообладанието е волево качество, което ни служи за контрол на чувствената страна на психиката - емоциите.
 Човек, обладаващ волево качество на самообладание не се губи в минутите на опасност:
- не се поддава на паниката,
- съхранява ясност на ума и съобразителност.
Отсъствието на самообладание довежда до страхливост, безтактност, грубост, разпуснатост.
Както и целеустремеността, самообладанието е многокомпетентно и включва в себе си издържливост, смелост и решителност. Всяко от изброените волеви качества е свързано с подтискане на нежелателните емоции, които могат да попречат за успеха на работата.

 По този начин самообладанието е съотношение между афективната и интелектуалната страна на психиката.

Издържливост
В повседневните изражения под издържливост се разбира хладнокръвие на човека и умението да се държи в ръце в случай на конфликт в качеството на една от страните. 

 Издържливостта е устойчива рпоява на способността да подтискаме импулсивните, необмисление моционални реакции и да не се поддаваме на изкушението, т.е. да подтискаме силните влечения, желания. 

Издържливият човек външно изглежда невъзмутим и сдържан, въпреки, че може да изпитва силно желание да отмъсти на обидчика си, да отвърне  с грубост на грубостта. 

Издържливостта е волево самоподавяне на негативни желания. Така например, когато престанах да пуша трябваше да прилагам извънредна издържливост за да не пропуша отново, случайно озовавайки се в компания от пушещи хора. 

 Психолозите отделят волевата издържливост от неспособността към емоционално възприятие, вътрешната невъзмутимост и безчувственост.
Противоположно да издържливото волево поведение е несдържаността, която се проявява с афективно агресивно поведение. 

Смелост
Смелостта е основно волево качество, помагащо да се противостои на страха. 
Както в общопризнатото разбиране, така и в психологията, смелостта се определя чрез такива характеристики като отвага и героизъм, храброст и мъжество, доблест.

 Психолозите дават на смелостта напълно конкретно определение - това е способността ефективно да се действа за постигане на целите в заплашващи здравето и живота ситуации.  И преди всичко това касае способността да удържаш психическото състояние в равновесие.
Смелостта като волево качество може да се прояви във всякакви ситуации, когато човек изпитва страх пред лицето на конкретна жизнена ситуация.
Емоцията на страха, обаче не трябва да се бърка с инстинкта за самосъхранение, мобилизиращо психиката и организма в цялост при заплашващи живота и здравето ситуации. С други думи, истинно безстрашни хора няма в природата, с изключение на психично нездравите и намиращи се под въздействие на химични препарати хора.

Страхът като правило парализира волята ни, правейки ни неспособни за съпротива. Но ако се научим да управляваме страха си с инстинкта за самосъхранение мобилизирайки нашите възможности за преодоляване на опасна ситуация. 

Подтвърждение на това може да послужи мнението на френския лекар, биолог и пътешественик Алан Бомбар, който заради експеримента пресякъл сам в надуваема лодка Атлантическия океан:
 "Жертви на легендарни корабокрушения, загиналите преждевременно, аз знам, вас ви погуби не жаждата. Разлюлявайки се по вълните, под жалостните писъци на чайките, вие умряхте от страх!"

Това е цитат от книгата на Бомбар "Зад борта по своя воля". В хода на своето 60 дневно пътешествие той стигнал до извода, че главната причина за гибелта на хората в морето е чувството за безнадежност и страх. 

Решителност
Решителността психолозите свързват с поемането на отговорност.
Решителността не следва да се отъждествява със смелостта. Психолозите придават на това волево качество особенно значение, без да я свързват с опасност. 
За решителността като волево качество се казва за тез случаи, когато е необходимо да се направи избор за удовлетворяване на текущата потребност.

В "Психологичния речник" решителността се определя като способност на човек самостоятелно да взема отговорни решения и неотклонно да ги реализира в дейността си. 

 Решителността се определя като качество на волята, което се характеризира с минимално време за вземане на решения в значима за човек ситуация, т.е. в ситуация, когато вземането на неблагоприятно решение може да доведе до неприятни последствия за самия човек и обкръжението му.
Решителността се проявява в две ситуации при вземане на решения:
- да правиш - да не правиш;
- готов - не готов (когато е известно, че трябва да се прави).

Нека да си представим, че вие четете тези редове, удобно разполагайки се вкъщи в някой уютен ъгъл. Внезапно звъни телефона. В сила на утвърдилите се навици и жизнения опит това за вас е сигнал, дразнител, на който вие сте се научили да се подчинявате. Като правило, без да се замисляте и без да вземате особено решение, вие реагирате: ставате от удобното кресло и бързате към телефонния апарат.

Външният дразнител по този начин е успял да ви задейства. Той е променил предишната мисленна настройка и насоката на действията ви. Все пак вие се бяхте приготвили известно време спокойно да поседите и да почетете. Вътрешно вие вече сте се настроили за това. И вашата реалци на този външен дразнител опропасти всичките ви планове.

Постарайте си колкото може по-ясно да запомните описания по-горе хипотетичен епизод в мозъка си, понеже той много ще ви помогне да се научите да съхранявате душевен покой. Представете си, че седите спокойно и удобно, игнорирайки телефонния звън, оставайки равнодушен. Вие все още осъзнавате присъствието на сигнала, но вече не му обръщате внимание, не му се подчинявате. Вие трябва си изясните факта, че външния сигнал сам по себе си няма власт над вас, той няма сила за да ви мръдне от мястото ви. Преди вие сте се откликвали, реагирали сте на него само в сила на навика, но вие сте в състояние да си изработите нов навик да не реагирате на този сигнал.

Обърнете внимание, че отказвайки се да реагирате, вие не прилагате усилия, не се съпротивлявате и не се борите, вие просто нищо не предприемате, въздържате се от извършване на нещо, държите се спокойно, оставяйки повикването без отговор. 

Също така, както сме научени автоматично да отговаряме на обаждане по телефона, ние сме свикнали да отговаряме по известен начин на различните дразнители, постъпващи отвън. 

Още в училище ние сме имали възможност да разберем за опитите на И.П.Павлов изработил у животните различни условни рефлекси. Ще си позволим да напомним за един експеримент с куче, което ученият научил да отделя стомашен сок при звуците на звънче. Всеки път, преди да постави купата с храна, прозвучавало позвъняване от звънче. Процедурата била повтаряна много пъти подред. Първо звука от звънчето, след няколко секунди - храна. Кучето се научило да реагира на звънчето с отделяне на стомашен сок в предвкусване на храната. Звукът предвещавал храна, а кучето съответно реагирало. Обаче след определено време кучето започнало да отделя сок вече само от този сигнал, незнависимо от това, дали последвала храна. То свикнало да отговаря само на сигнала-дразнител. И въпреки че подобна реакция вече нямала никакъв смисъл, била абсолютно безполезна, кучето продължило да реагира по този начин в сила на формиралия се навик. 

В нашата среда на обитание има голямо множество звънчета - дразнители, към които сме свикнали и на които продължаваме да реагираме, без да се замисляме, има ли подобна реакция някакъв смисъл.
Едни например се боят от чуждите хора, понеже още в детството им постоянно са им повтаряли да се държат по-далеч от непознати хора ("Не взимай бонбони от чуждия чичо", "не сядай в автомобила на непознат" и т.н.). За децата навика да избягват непознати хора е полезна реакция. Но много хора продължават и като възрастни да се чувстват стеснено и неловко в присъствието на който и да е страничен човек, даже ако им е известно, че този човек е дошъл не като враг, а като приятел. Непознатите хора са се превърнали в звънче, на което по формирания навик реагират със страх или стремеж да се избегнат контакт.
Други хора се боят от тълпата, затворени, или напротив, отворени пространства, хора, облечени във власт. При всеки случай съответният дразнител изпълнява ролята на сигнал, предизвикващ чувство на страх, тревога, желание да се спасиш с бягство. И всеки път ние послушно реагираме по привичния начин, откликваме на "звука на звънчето".
Обичайната реакция, или така наречения условен рефлекс, може да се изтрие, ако се научим да не реагираме, съхранявайки спокойствие, също като в случая  с телефона. Сблъсквайки се с произволен негативен дразнител, вие трябва да си повтаряте: "Телефона звъни, но аз не съм длъжен да отговарям. Нека си звъни". И ако, произнасяйки мисленно тази фраза вие си въобразите седящ спокойно, без напрежение, нищо не предприемащ и никак не реагиращ на телефонното позвъняване, то този прием ще ви помогне да съхраните душевен покой и емоционално равновесие. 

Ще се притеснявам от утре
Може да се случи, че в процеса на преживяване на условния рефлекс на някой може да се стори непосилен в началото напълно да се игнорира "звънеца", особено ако той звънне неочаквано. В подобни ситуации вие можете да постигнете съия резултат, продължавайки реакцията на сигнала. 

Спомнете си как постъпи Скарлет О"Хара от романа "Отнесени от вихъра". Обикновено тя казваше: "Аз няма да се притеснявам днес. Ще се вълнувам по този повод утре". По този начин, отлагайки реакцията тя бе в състояние да съхрани душевен покой и успешно  да се справи със ситуацията, въпреки войната, пожара, болестите, безответната любов. 

Отсрочката на реакцията я прекъсва или нарушава автоматизъма от формиране на навик. Съвета "да смяташ до десет", когато чувствате, че започвате да се раздражавате, се базира на същия принцип и доста е полезен, ако смятате бавно, фактически продължавайки реакцията, която е свързана с напрежение на мускулите. Вие не можете да почувствате раздражение или страх, когато мускулите ви са отпуснати. Следователно, ако вие сте в състояние да отложите чувството на раздражение с десет секунди, а след това да отложите и реакцията, то вие ще можете изобщо да изтриете условния рефлекс. 

 Римският император Марк Аврелий казвал, че хората постоянно търсят за себе си някакво прибежище: къщичка в селска местност, на морския бряг или в планината. Но човек е в силите си при желание да немери прибежище в самия себе си. Никъде човек няма да намери приют толкова незабелязано и лесно, както в собствената си душа, особено ако носи в себе си образите, поглеждайки на които моментално му носят пълно спокойствие, а спокойствието не е нещо различно, а надлежащ ред в мислите. Така смятал Марк Аврелий. 

В последните месеци на втората световна война някой попитал президента Хари Трумън, как той пренася тягостите и напрежението, свързано с изпълнението на президентските задължения, най-добре от своите предшественници и как при този труден пост той запазил младостта, енергията, жизнерадостта, впредвид множеството проблеми, с които се налага да се сблъсква президента през военно време? В отговор Труман казал, че в главата му има убежище, където той периодично отива, за да си почине и да възстанови силите си, и където той се разсейва от всякакви вълнения и грижи. 

На всеки от нас е нужно подобно убежище - тих ъгъл вътре в самия себе си, приличащ на дълбочината на океана, който винаги са неподвижни и спокоен даже през най-голямата буря на повърхността.

Тази стая за почивка, създадена от нашето въображение, способна да снеме напрежението, тревогите, псигологичните стресове, да възстанови силите, позволявайки по-добре да се справяме с повседневните грижи. 

Във всеки от нас има скрит център, винаги намиращ се в състояние на покой, подобно на централната точка на оста движеща колелото. Нужно ви е само да забележите този център вътре в себе си и да се  и да се оттегляте там от време на време за отдих, възстановяване на силите и попълване на запасите от жизнена енергия. 

"Постройте" за себе си малка уютна стая. Закачете по стените любимите картини, украсете в приятни успокояващи цветове. Обзаведете помещението както ви харесва. Навсякъде чистота и идеален порядък. Главното: уют, спокойствие, красота. И задължително вашето любимо дълбоко кресло.  През неголям прозорец се вижда прекрасен пейзаж: например, морски плаж, но шума не се чува, в стаята е тихо, съвсем тихо. 
Постройте тази стая във вашето въображение  не по-малко внимателно, отколкото бихте го направили в реалността. Обръщайте внимание на всеки детайл, на всяка дреболия. 

Ежедневно, когато имате няколко свободни минути - между деловите срещи или по време на пътуване в градския транспорт, - оттеглете се в своята тиха стая. Всеки път, когато вие започнете да усещате растящото вътрешно напрежение, раздражение или възбуждение, оттегледе се за кратко време в своята "тиха обител". Няколко минути, прекарани в нея, даже в най-тежкия ден ще ви възнагради с лихва. Това не е напразно изхабено, а изгодно инвестирано време. Когато е необходимо, кажете си: "Аз трябва малко да си почина. Аз отивам в стаята си. Аз вече съм там".

Представете си мисленно всички успокояващи детайли на обстановката: себе си, седящ в уютно кресло, съвършено отпуснат  и настроен изключително мирно. В тази стая вие сте в пълна безопасност, нищо не може да ви разтревожи, тук няма тревоги, те са останали зад прага. Тук не е нужно да вземате решения, някъде да бързате, за нещо да се безпокоите. 

Ние често страним от реалния живот, казвайки "да" вместо "не", ние се крием зад чадъра по време на дъжда , ние строим за себе си къща, за да има къде да се скрием от всичко лошо. Ежегодно заминавайки на почивка, ние временно оставяме привичната обстановка, привичните задължения, бягаме от всичко.

Нашата нервна система също се нуждае от почивка, нужно й е скришно място за възстановяване на силите и защитата. Тихата стая, за която стана ума по-горе, и ще ви позволи мисленна за някакъв период да се отдели от повседневните грижи, задължения, вземане на решения и тревоги. 

Следва да се има впредвид, че на вашия автоматичен механизъм оказват мощно влияние не думите, а образите, особено ако те имат ясна символика. 

Средства за първа помощ

Нека изложените по-долу рекомендации ще станат за вас набор от средства за първа помощ. Помнете, че вътрешното безпокойство или чувството, противоположно на покой, почти винаги се явява следствие от прекомерна реакция на тревожните сигнали. 

Практикувайки игнорирането на "телефонното обаждане", вие ще създадете постоянно практикуващ вътрешен транквилизатор, поставяте психологичен чадър между себе си и раздражителите. Кажете си "Нека си звъни колкото иска". 

Упражнявайки се в разтягане на обичайното реагиране, вие се отървавате от навика за прекомерна реакция, изтривате старите условни рефлекси. 

Отпускане - както естествения транквизитор, те включва всякаква реакция. Научете се физически да се отпускате в хода на ежедневните тренировки, и  ако после във вашата повседневна дейност възникне ситуация, когато ви е нужно да игнорирате нещо, мисленно си се представете в отпуснато състояние. 

Престанете да се сражавате с "вятърните мелници" Емоционално реагирайте само на това, което реално съществува тук и сега , а всичко останало оставете без внимание.
Представете си се седящ неподвижно и съвършено спокойно, изпълняващ своите ежедневни задължения по ред, едно след друго, спокойно, без да бързате. Или вървящ бавно по път, без да обръщате внимание на бързащата тълпа, която ви бута от всички страни. 

Въобразете се в различни ситуации в миналото ви, които по-рано са ви извеждали от релси, а сега без да реагирате, съхранявайки спокойствие, чувство за собствено достойнство.

Вашият психологически термостат
В нашия организъм има вграден термостат - като "автопилот" - който поддържа температурата на тялото на постоянно ниво 36,6° С, независимо от това, студено ли е навън или тропическа жега.
Точно така всеки от нас има и своеобразен психологически термостат, който ни позволява да поддържаме равна емоционална атмосфера вътре в нас, въпреки промените на емоционалното време наоколо. Много хора не използват този термостат, защото не знаят за неговото съществуване, не подозират, че това е възмоно. Вашият психологически термостат е също толкова важен за здравето на вашия дух, както физическия термостат за здравето на тялото ви. Вие изобщо нямате нужда да заимствате външните настроения. Започнете да го използвате, изпълнявайки препоръчаните методи и приеми.