Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2014 16:43 - ВЪЗПРИИМЧИВОСТ КЪМ КРИТИКАТА
Автор: lvm Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 439 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Всеки реагира на критиката по свой начин, някой изпитва чувство за вина,на някой му се понижава самооценката, някой се буди с агресия, някой е в депресия, от която е трудно да се излезе.
Може да се каже така: «Старайте се да възприемате всичко спокойно, чуйте събеседника си…» и тем подобно. Само че в моментите, когато ни критикуват, ни забравяме всички съвети и започваме да реагираме така, както сме свикнали да реагираме винаги.

За да не престанем завинаги негативно да реагираме на критика, трябва да намерим корените за това възприятие. За това първо да изясним – какво е критиката, и каква е тя.

Критика от гръцки значи: изкуството да съдим.

Критика се прилага тогава, когато искаме да обсъдим нещо с цел да му дадем оценка или да изнесем отрицателно съждение с цел посочване на недостатъци или да проверим достоверността на нещо.

Вече сме свикнали, че критиката носи само отрицателен смисъл. Защо именно така я възприемаме?

За това има няколко причини. За които сега ще поговорим.

Нали събитията вече са минали и не можем да се върнем в миналото за да променим нещо.

Най-често такава критика се прилага в семейства, когато мъжът или жената показват, че трябва да се постъпи някакси. Но случката вече е станала! И критиката не е уместна, ако мъжът или жената знаеха, как трябваше да се постъпи правилно, то те, най-вероятно, щяха да го направят. Често такава критика завършва с караница или раздяла.

Следваща критика, даваща отрицателна насока, може да се нарече, назидателна критика. Например, когато мама завършва монолога със сина си с думите: «Разбра ли как трябваше да постъпиш!» или «Трябваше да слушаш, какво ти казвам!» Детето в такава ситуация ще възприема, сякаш просто се заяждат с него.

Нататък. Неконструктивна критика – критика отиваща «към една врата», когато критикуващият дава воля на емоциите си, и запален не може на време да спре. Подобна критика подтиска или предизвиква противоборство.

Най-болезнено се възприема критиката с негативно обобщение. При това обобщението може да се прави само поради един конкретен случай. Израза «ти винаги…» или «ти постоянно..», или «ако ти бе приложил усилия, то щеше да успееш» предизвикват противодействие. Човек или започва да се оправдава, или да доказва, че това е единичен случай, или просто престава да обръща внимание на критикуващия.

Разбира се, че в нито един от тези случаи критиката не способства разбирането на ситуацията и за ефективно въздействие.

Спомнете си някакъв случай, когато насочената към вас критика сте възприели като несъстоятелна.
Какво сте чувствали, когато са ви критикували?
Как сте възприемали критиката? Мълчейки сте изслушвали забележката или сте се опитвали нещо да обясните?

Ако сте негодували и сте се опитвали нещо да обясните в отговор на забележката, то подобна критика по-скоро ви е подтискала, отколкото придавала ентусиазъм.

Спомнете си как сте критикували някого? Какво чувстваше критикувания, как възприе критиката ви?

Не можем да променим другия човек, но можем да видим реакцията си на неконструктивната критика. И само след това може да заменим привичната си реакция, на желаната реакция.

Ако ви е интересно да изследвате реакциите си и да ги замените за други, по-комфортни за вас, отговорете си на три въпроса:
– Как реагирате на критика?

– Как искате да реагирате на критика?

– Как различавате обоснованата от необоснованата критика?
Защо така чувствително и без разсъждения приеаме на вярва всяка критика в свой адрес? Нима има хора, които никога не извършват грешки?
Предлагам да обсъдим този аспект от критиката, като критиканството. Целта на тази критиа е – критиката като такава.

Подобна критика носи в себе си опасност за човека, от обида до комплекс за непълноценност, временна загуба на ефективността до пълен отказ от започнатата работа.
Критиката ще се възприема като критиканство, когато критикуващия не приема реалната ситуация. А да не приема ситуацията може по различни причини.

Един от основните, и вероятно главни мотиви за критиканството и неприемането на ситуацията е отсъствие на съзидателен дух.

Човек в живота си не е получил нещо, и всичко, каквото и да направят другите, това винаги е неправилно, винаги лошо. Подобна критика може още да се нарече несправедлива критика.

На всички ни са познати «бабите», които в транспорта, в магазина, постоянно се опитват нещо или някого да критикуват – правителството, медицината, продавачите, роднините, близките. Те, тези «баби», имат своя представа – как всичко трябва да бъде. Например, лекаря трябва да изслушва постоянните оплаквания на здравето, да отделят вниманието си само на нея, нали е толкова болна! Продавачите просто са задължени да бъдат учтиви и внимателни, винаги да се усмихват и да правят големи отстъпки или изобщо да дават безплатно. Близките и роднините трябва постоянно да бъдат около нея, всичко да правят така, както иска, а според думите на бабата – както тя заслужава! Изобщо целият свят трябва да се върти около нея! Понякога действително ми е жал за такива хора, защото всичко светло и радостно е затворено само с едно изискване – дай! Не са получили, не са взели, остава само да изискват и всичко да критикуват.
Не, аз в никакъв случай не искам да ги обвинявам или критикувам. Просто в един момент те предават отговорността за живота си на другите – на правителството, медицината, продавачите, родинините и близките и т.н. Те повярваха, че някой ще вземе решение, как трябва да е правилно за тях и ще направи за тях това правилно. Но се излъгаха в своето очакване. И ето тези неоправдани очаквания ги подтикнаха на пътя към осъждането и критиката. Те винаги живяха в състояние, че бъдещето ще е радостно и светло, така им обещаха, но, за съжаление, това светло бъдеще не може да настъпи. Този някой не може да ги направи щастливи.
Някога критикували ли сте другите от такова състояние? Когато започвате да критикувате някой, замислете се, не сте ли същата «баба», която просто не е дополучила?

Ако в човека имаше съзидателен и съзнателен дух – би ли започнал да критикува? Разбира се, че не – той по-скоро би предложил своята помощ!

Когато ви критикуват от такова състояние, не бързайте да нападате, освен негативни емоции и неприятни за вас състояния нищо няма да получите.

 

Друг мотив за критиканството и неприемането на ситуацията е несъответствие на критикувания или действията му с измисления образ. В момент на такава критика става взаимодействие с реалния човек, а сравнението върви с образа у, какво трябва да е детето, мъжа, родителите, приятелите, началника, подчинения и т.н. И тогава, каквото и да направи реалния човек, действието му винаги ще предизвиква критика, защото е невъзможно с точност да съответства на образа, измислен от друг човек.

Например, родителя вижда детето си, какъв трябва да стане. Детето ми ще е най-умно, ще учи отлично, ще ходи на музика, ще спортува, ще помага вкъщи, ще е внимателно към родителите си. Ще влезе в университет и ще го завърши с медал. Успешно ще се ожени или омъжи. Ще има всичко, което някога нямах аз… А детето е абсолютно различно. И тогава всяко реално събитие и действие ще предизвиква критика. «Възпитаните деца така не постъпват!» Но това не значи, че детето е невъзпитано, просто родителя има представи как трябва да постъпва дете, което е възпитано. Той не може да приеме ситуация, когато даже възпитано дете оже да постъпи по друг, различен от представата начин.

Друг пример, когато родителят казва – «По-добре не го прави, и без това нищо няма да излезе, защото нищо не довършваш до край (не се стараеш да го направиш добре и т.н).. Тази критика отново идва от представата как трябва да бъде и от сигурността, че детето няма да направи в съответствие с представата на родителя. Реалността винаги ще изглежда по-лоша и недостойна от идеала и ще предизвиква критика. Колко добри начинания са били загубени от подобна критика!
Или началникът има представа какъв трябва да бъде подчинения, и ако подчинения не е такъв, с нещо поведението му се отличава от този образ, то критиката е неизбежна. Успешният, грамотен ръководител ще търси изход и взаиморазбиране, лошият ръководител – ще критикува и изисква.
Навярно във вашата околност има хора, които много обичат да критикуват. Това е тяхна грешка, че не са в състояние да приемат реалността и да действат в съответствие с нея. При взаимодействието с такива хора се настройте предварително за това, че е необходимо да уловите момента на критиката и да се попитате: «Обоснована ли е тази критика в мой адрес или не?»

Когато си зададете този въпрос, изслушайте критикуващия и след като ви изкаже претенциите си, попитайте го отново: правилно ли сте го разбрали, и преразкажете със свои думи какво сте чули.

Какво ще даде това?

Е, първо, сте могли просто да не се разберете един друг и да чуете съвсем различно от това, което е казвал критикуващият.

Второ, подобен въпрос снема напрежението, което се създава в момента на критиката.

И трето, ще можете да разберете – обоснована ли е критиката или не.

Когато разберете, че критиката не е обоснована, че тя просто изразява емоционалното състояние на критикуващия, ще се научите да не приемате лично подобна критика. Ще разберете, че критикуващият изказва субективното си мнение или виждане. И това мнение може просто да е грешно.
Ако сте имали такава възможност да общувате с хора, които обичат да критикуват изобщо и сте уловили момента на началото на подобна критика, и сте успели да се попитате – обоснована ли е тази критика или не, а след това сте могли да изслушате критикуващия до край и да преразкаже със свои думи това, което сте чули, тогава много добре сте се подготвили за обработка на следната информация.

Има ситуации, когато недоволството от вашия събеседник е обосновано, а критичните забележки отразяват реалното положение на нещата. Обикновено тези забележки са конкретни и са основани на факти. Тогава единствено правилно ще отговор на справедливата критика е съгласие с възможната истина.

Много е важно да се съгласим с критиката с уверен тон и да вземем отговорност
за действията си. Първо, всички сме неидеални, и грешки може да има всеки. Второ, признанието ще съхрани доверието на критикуващия и ще даде възможност за търсене на съвместни варианти за решение. Най-сложното в тази ситуация е честно да си признаем, че не сте направили по нужния начин. От една страна признанието удря по вашата самооценка, от друга страна получавате възможност да разширите границите на вашето виждане и като следствие да видите потенциала и възможностите си. В подобен случай, благодарение на това, че са ви посочили грешката имате възможността повече да не я извършвате, т.е. да станете по-добри и съвършени.

 

Това е вече постъпка на възрастен и уверен в себе си човек, какъвто, надявам се сте.
За да възприемете притиката и да се намирате в уверена позиция, струва си да помните за важните убеждения. Нека да поговорим за тях.

 

За да може конструктивната критика (и не конструктивната също) да не ви нарани – трябва да разберем какви убеждения способстват за нормално възприятие.

  • Никой не е безупречен, на всички хора е свойствено да грешат

Придобивайки такова убеждение, вие давате право на грешка не само на себе си, но и на вашия опонент. Ако критиката е обоснована, правото на грешка остава за вас. Ако не е обоснована – правото на грешка остава за критикуващия. Позиция на равни.

  • Всеки човек има право да изказва мнението си, ако нещо не му харесва в поведението на другия.

Да изказва – да, а да приемете или не приемете – това е вече ваше право. Ако човек заслужава доверието ви, то, най-верояно ще се вслушате в думите му, помнейки, че това е неговото мнение, а не истина от последна инстанция. Ако не – оставете му правото да бъде недоволен от нещо, в това число от вас, въпреки, че и в неговото мнение може да има трошица истина. За да не се ядосате от критиката, можете да попитате себе си: «Каква цел преследва критикуващият? Може би просто е лишен от нещо, на каквото е свикнал. Или иска да бъде така, както му е изгодно?» Подобни въпроси и отговори ще помогнат да съхраните равновесно състояние.

  «Ваша работа е да решите, дали да ме обиждате или не, но да приемам вашите обиди или не – това е моя свобода. Вие не можете да ми ги натрапвате».

  • За да разберем същността на претенцията, трябва да я изслушаме, което не задължително означава, че трябва да сте съгласни с нея.

Ако приемете това убеждение, скоро ще забележите, че по-голямата половина от критиката няма основание. Може би просто ще излезе, че човека е имал нужда просто да се изкаже. Когато изслушвате претенцията, задайте въпрос, който ще е свързан със същността на претенцията.

  • Няма нито една критика, от която не може да се извлече поне някаква полза и да се използва за лично благо.

Ясно е, че реагираме не на самата претенция, а на формата на подаване. Но във всяка критика винаги оже да се намери някакво зърно – да видите, на какво не сте обърнали внимание, да разберете, какво за критикуващия е по-важно и т.н. Търсенето на това «зърно» ще ви помогне да съхраните равновесно състояние.

  • Ако някой ви критикува, това съвсем не значи, че сте лош, просто вашето поведение може да не се харесва на някой.

Тук мога да предложа едно изказване, което помага по-спокойно да приемате критиката. Съвсем не е задължително да го озвучавате, може просто да го държите в главата си: «Не съм банкнота от 100 долара, за да се харесвам на всички». А и така, нима може да се угоди на всички? Всички имат различни потребности и желания. А личния живот ще мине покрай нас.

  • Забележките не винаги се правят от желание да се навреди. Могат да ви желаят добро, но така, както го разбират те.

Така обикновено критикуват близките хора. Целта на критиката е да помогнат, но просто не е избрана правилната форма за общуване. И главната грешка – критиката идва от тяхното разбиране, знание и чувствата насочени към вас, сякаш вие мислите по същия начин, чувствате и разбирате. Съвсем не се има предвид, че вие сте друг, че ситуацията може да виждате от друга страна, и опита ви може да е друг и т.н.

  • Ако ви критикуват, значи вярват във вашите способности да действате без грешка.

Ако разглеждате критиката от тази позиция, то действително, ако не интересувате родителите или началника си и не вярват, че можете повече, не биха ви критикували, биха ви оставили като безнадежден случай. Но те вярват във вас, за това правят забележки, само че не е избрана нужната форма.

  • Възможно, критикуващият чувства заплаха за интересите си и я свързва с вас.

Агресията може да се появи само поради загуба на чувство за безопасност и въпреки че с вас това може да бъде свързано косвено, критиката може да бъде насочена именно към вас. Ако в плановете и намеренията ви няма желание да причините вреда, тогава няма смисъл да реагирате на подобна критика.

  • Често обвиненията на критикуващия са начин да изразят оплакване.

Не всички хора са способни да изкажат със спокоен тон недоволството си или оплакване, страхувайки се да изглеждат слаби и несигурни. Тогава излиза, че нападението е най-добрата защита, именно така се проявява подобна критика. Запомнете, че именно в такава позиция, в такава критика се скрива неувереността в себе си и страха, че могат да го игнорират.

  • Критикуващият може дасе намира в силно емоционално напрежение и лошо да се владее.

Ако човек е от нещо раздразнен и не може да управлява емоциите си, намира се в паника, силно е разстроен от нещо, то за него е достатъчен малък повод за да прехвърли емоциите и състоянието си на събеседника под вид на критика.

На него му е лошо и вие можете да нямате нищо общо, просто сте на неправилното място и време. Най-добре помогнете на критикуващия да се успокои, дайте му възможност да се изкаже, а после се опитайте да изясните смисъла на недоволните реплики. Внимателната ви поддръжка и отношение ще помогнат на критикуващия да дойде на себе си и да се справи с емоционалното напрежение.

 

Правим изводи: за да имате възможност да приемете критиката, спомнете си най-подходящите за ситуацията позитивни убеждения иси задайте два основни въпроса:

  • В какво се състои претенцията
  • Как да се поправи ситуацията към по-добро

Разгледайте още веднъж убежденията, способстващи на адекватната реакция на критиката. Спомнете си – кой и колко често ви критикува, какво именно убеждение би подхождало за този случай. Още веднъж прочетете за него и размишлявайте така, че това убеждение да стане ваше. Подгответе се предварително, че следващия път съзнателно ще промените реакцията към критиката. И на края, направете това!

 

Често за да намерим отговорите на тези въпроси е необходим конструктивен разговор с опонента. За съжаление, не винаги критикуващия и критикувания са готови за такъв диалог. Основно препятствие е това, че те могат да бъдат обхванати от силни негативни емоции. Може, разбира се, да останат с тези негативни емоции, може даже да повикат, да се покарат или да се обидят… Но какъв ще е резултата? Какво ще почувствате след такива «сътресения»? А може да не се стига до всичко това.

Ако сте приели втория вариант, то първата стъпка за диалог ще бъде създаването на благоприятел емоционален фон за разговор.
Първо трябва да регулираме емоциите си и да помогнем на партньора да го направи. Това ще е възможно тогава, когато можете да държите в главата си цел – конструктивен изход от критика, в противен случай да понижите емоционалното напрежение ще е много по-сложно.
Частта с напрежението ще отмине ако просто отпуснете тялото си. Отпускайки се, спомнете едно от позитивните убеждения, което най-подхожда на дадената ситуация. Например, в случай на критика от вашия началник за недобросъвесно изпълнение на задача, може да си спомните убеждението: никой не е безупречен, всички хора могат да грешат.

 

– изберете цел – конструктивен изход от критиката

– отпуснете тялото си

– спомнете си едно от позитивните убеждения
Изпълнявайки тези пунктове, в крайна сметка сте станали много по-спокойни. Сега задачата ви е да помогнете на партньора да се успокои. За това не му забранявайте да изразява или преживява негативните чувства, помнейки, че забраната няма да помогне да се отърве от тях. Такива пожелания: «Не се притеснявайте!», «Не викайте!» няма да напалят напрежението. По-добре дайте на партньора да разбере, че не го осъждате за чувствата му. Постарайте се да обозначите чувствата му: «Сърдите ли ми се?», «Разстроихте се, защото аз…» С това ще демонстрирате разбирането на чувствата му и ще помогнете да се успокои.

  • Поддържайте спокойно състояние, отработено чрез първите три пункта
  • Разрешете на партньора да изрази или преживее негативните чувства
  • Емонстрирайте разбиране на чувствата на партньора

 
Втора стъпка – изясняване на претенциите. Не прекъсвайте партньора и не му пречете да говори. Задачата ви е да му помогнете по-точно да изложи позицията си, а не първи етап той само изразява отношението си към ставащото или станалото. Докато не разберете истинските му интереси или потребности, няма да можете да направите конструктивно предложение.

За пояснение на същността на работата е полезно да повторим фразата на критикуващия, започвайки с думите: «Както разбирам…», «Ако правилно съм разбрал…», «Както разбрах, вие искате…».

Опитайте да префразирате със свои думи главната мисъл на критикуващия.

Може да зададете уточняващи въпроси, за да съдържа отговора допълнителна важна информация: «Искам да разбера, разкажете ми подробно за…»

В никакъв случай не задавайте въпроси, започващи с думите: «Защо?» и тези въпроси, на които знаете отговорите. Необходимо ви е да покажете, че сте готови по-дълбоко да раберете ситуацията, а с подобни въпроси можете само да ядосате опонента.

Когато заедно формулирате същността на претенцията, повторете я още веднъж за опонента, това е необходимо за да се убедите, че правилно сте го разбрали, например: «Искате винаги да ви давам отчета до 9 часа сутринта?» или «Искаш винаги да ти се обаждам, ако се задържам на работа?»

  • Позволете на критикуващия да изрази отношението си към ставащото
  • Постарайте се да разберете съществото на претенцията, повтаряйки фразите на критикуващия, префразирайки мислите му със свои думи и задавайки уточняващи въпроси.
  • Формулирайте същността на претенцията и я повторете на глас

Трета стъпка – признаване на фактите. Пояснявайки същността на претенцията, признайте справедливостта на отбелязаните в нея факти. Можете да не признавате изводите, които е направил вашият събеседник, но ако фактите действително имат място, то по-добре да признаете тяхното съществуване.
Съгласете се с фактите и с това, че на тяхна основа е напълно възможно да се стигне до тези изводи. Например, опонента казва: «Значи вие сте много недисциплиниран и безотговорен човек, ако не предадохте на време отчета». Не сте направили отчета на време и вие можете да го признаете, но всичко останало – не е предмет за обсъждане. Пропуснете го през ушите, с което ще покажете, че не смятате качествата си тема за дискусия.
– признайте справедливостта на фактите

– съгласете се с това, че на основание на фактите може да се стигне до подобни изводи

– не минавайте и не шподдържайте обсъждането на вашите лични качества

Четвърта стъпка – обсъждане на проблемите и търсене на решения
Ако след обсъждането на проблемите разбрахте, че сте нанесли вреда или причинили неудобство, изразете съжалението си за ставащото. Задачата ви не е в това, да получите прошката му, а в това да изразите отношението си за случилото се и да намерите път за поправяне на ситуацията. Например: «Съжалявам, че ти се наложи няколко пъти да топлиш вечерята».
Ако сте забелязали, че сте извършили грешка, благодарете на опонента, че ви помогна да я намерите. Поинтересувайте се от мнението му за това, как можете да я поправите. Но помнете, че не сте задължени да използвате точно този начин, ако знаете по-ефективен.

Ако критиката е начин за проява на грижа за вас, благодарете за това. Всеки човек има право да се грижи за вас, но при това не сте задължени да променяте поведението си или мнението само за да престане дасе тревожи за вас. Ако от това има необходимост – постарайте се да намерите компромис.

 

– изразете съжалението си за случилото се

– в случай на грешка, благодарете, че са ви помогнали да я намерите и се поинтересувайте от мнение, как може да я поправите

– в случай на проява на загриженост, благодарете и при необходимост намерете компромис
Итака, разгледахме алгоритма за приемане на критика:
1. Демонстрираме миролюбие
2. Изслушваме претенцията и проверяваме всичко ли сме разбрали правилно. Конкретизираме я.

3.Признаваме фактите и правото на човека на негативни емоции. Не се оставяме да бъдем въвлечени в обсъждането на вашите лични качества.
4. Опитваме се да намерим съвместно решение.

Понеже реакцията на критика се отработка с години и от първия път е сложно да се промени поведението, съветвам да препишете алгоритма за приемане на критика, да го закачите не удобно за вас място и периодично да го препрочитате за да стане ваш план за действие в критична ситуация.

Получавайки поне един резултат на конструктивно решение на критика, ще почувствате, колко е просто и приятно да не се водите от чужди емоции, да помагате на другите да излязат от негативното състояние и да намирате съвместни решения.

 

- See more at: http://ideiky.eu/polezni/category/%d0%b1%d0%b5%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bc%d0%b8%d1%81%d1%8a%d0%bb/#sthash.xggExmd9.dpuf


Тагове:   vazpriimcivost kym kritikata,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lvm
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 946435
Постинги: 976
Коментари: 85
Гласове: 1963