Мястото, където витае вдъхновението © :: Ние, нашите деца и внуци. Лена и Борис Никитини

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.04.2016 12:25 - Ние, нашите деца и внуци. Лена и Борис Никитини

Автор: lvm Категория: Лайфстайл

Прочетен: 687 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.11.2016 11:49

Ние и нашите родители В последно време семейството ни беше просто изтерзано. По-малко станаха моментите на собствения ни живот, ненаблюдавани от някой от страна. Пристигащите престанаха да искат разрешение да снимат, да записват, и отношението им към нас почти изцяло прерасна във формата на отношения между зрители и експонати. Стените на дома ни станаха прозрачни, и ние сами станахме сякаш полупрозрачни – усещане за наблюдаема порода ценни риби. През това време се готвеше за печат и тази книга. Всъщност, това не е една, а няколко книги, и всяка от тях има самастоятелна гледна точка за едни и същи неща. Събрани заедно и не обработени за съседтвото ни специално, те се оказаха просто подробно записана история за придобиването на човешки опит – опит за разрешаване на проблеми, последователно възникнали в семейния живот, живот с деца. Те бяха написани през различно време. Основата на първата, «Прави ли сме ние?» съставиха непосредствено дневниците на Б.Н и Л.Н, които бяха създадени от тях от първите дни на живота на всеки от нас. 1962 година, децата са само две, всичко е все още безоблачно. Тази книга е брътвеж на «новородени» родители, за които всичко е откритие, всичко е радостно, няма никакви задни или далеч отиващи утилитарни мисли. Има голямо желание незабавно да се разкажат откритията и по този начин да се преобърне целия свят. Светът не се обърна, но дойдоха първите твърди стълкновения с професионално загриженото обкръжение (педагози и медици). Около името Никитини възникна известен ажиотаж, подгряван от любопитството на журналисти и почти детската упоритост на самите Б.Н и Л.Н. Беше трудно от самото начало да се разбере, какво обществено ценно може да се извлече от това странно явление, а за самите Б. Н. И Л.Н. беше още по-сложно. Добре си спомня, че когато бях още възпитуемо – по възраст – същество, думите «възпитание» в речника не съществуваше. Тя влизаше в редица някакви абстрактни понятия, с които оперираха другите хора (не ние), обяснявайки това, което се случваше в нашето семейство: «педагогика», «експеримент», «закаляне», «разностранен», «родители», «многодетност», «умствено развитие» и т.н. Действащата независимо от нас съвкупност полунеразбрани термини беше като невеселата повърхност на бурно живеещ своя луд живот дом – тази негова страна, която му се наложи да открие навън. С други думи, имаше нещо, наричано «възпитание на деца в семейство Никитини», и отделно нашият собствен живот, пълен със съвсем различно проблеми – не тези, които с такава пламенност се решаваха за нас от някой друг. И той, нашият живот, дотолкова обрасна с легенди, че ние самите от време на време не можехме да разбрем какво беше истина, а какво не. Някакъв мит за семейство Никитини живее отделно от нас. Книгите на самите Б.Н. и Л.Н. – са нещо средно между това, което е в действителност, и това, за което пишат. Други думи за обозначаване на това, което се случва в нашия дом, и те не можаха да намерят. Обаче те използват достоверни сведения, внимателно слушат мненията на «жертвите на експеримента», то ест нашите, и за отпорна точка винаги приемат главното: доколко техните начини за разрешаване на реално съществуващи проблеми са приложими в други условия, в други семейства. Според мен, много от тези решения се приближават към оптимума, т.е. са универсални, или посочват вярната насока за търсене. Има и просто безценни, проверени от практиката сведения (глава «Какво разбрахме»), които в свое време бяха оттеснени от живота с псевдонаучни утвърждения и препоръки. Не сме и подозирали, че сме били за родителите си източници на толкова ценна информация. От детството си не по наша воля сме били въвлечени в този кръговрат от теми, разговори, отношения с хората, които се наричаха в нашето семейство с унищожителния термин «никитинство». Беше ни лошо от думите «ранно развитие». А понеже всеки започваше да изяснява собствените си отношения със света и обществото още от десет годишна възраст, не спираха конфликтите ни с Б.н. и Л.А. заради поразителните несъответствия между «никитинството» и реалния семеен живот. Повече, заради това, че тези понятия се отнасяха до различни логически и асоциативни редици, аз в свое време бях дълбоко убедена, че ни възпитават точно неправилно. Ние не скоро разбрахме, че ставаше дума за едно и също. Обаче в края на краищата всички седем деца порастнаха и отново започнаха да решават същите въпроси, сега от гледна точка на собственото си родителство. Както и следваше да очакваме, от този ъгъл много започна да изглежда иначе. Оказа се, че абсолютното здраве, самостоятелното постигане на околния свят едновременно с пълна сигурност в защитеността си, сществуването на широк спектър от възможности за всеки от нас, свободният им избор, радостта от живота до възрастни и деца е това, с което растяхме, което дишахме, което смятахме за нещо подразбиращо се само по себе си – се отнася към реалностите само на нашия семеен живот. Повечето родители и деца за тях просто не подозират, въпреки че точно тези невероятно важни неща не са особени, не са уникални, а са повторими. И не ни оставаше нищо друго, освен да започнем разпространяването на информация по «семеен опит» вече напълно съзнателно – на нас особено ни вярват, понеже се смятаме за нещо като първоисточници. Единственото, на което се съпротивляваме, както и в далечната епоха от нашето общо детство, - е процеса на превръщане на нашия прекрасен единствен дом в полумузей-полуаквариум, защото обществено достояние трябва да стане, разбира се, не нашето семейство като такова. Смея да ви уверя, имаме купчина неразрешими семейни проблеми, и за образец не сме годни. Но имаме опит на живот с деца в семейство. Главната му ценност се състои, както ми се струва, в това, че от всяка проблемна ситуация Б.Н. и Л.Н. се опитваха да намерят изход САМОСТОЯТЕЛНО и на най-високото ниво отношения: ЧОВЕК - ЧОВЕК, ЧОВЕК – СВЯТ. При това те наблюдаваха, вслушваха се и пробваха, без да прехвърлят отговорността за решенията си върху другите. Те се опитаха да избегнат този разпространен вариант, когато вместо интуиция, любов, съзнателност действат самолюбието, тъпото следване на чуждия опит или също толкова тъпото му отрицание. Естествено, че всичките им конкретни решения на конкретни ситуации образуваха една система, същността на която е отказът от лъжливите и невярно разбирани принципи и традиции, връщане към естествеността при възпитанието на човека. И това е също напълно повторимо. Ю.Никитина

goodparents-happychildren.blogspot.bg

Нагоре