Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02 09:48 - Как да се отървеш от срамежливостта: двенадесет стъпки
Автор: lvm Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове:
2



 Да бъдеш срамежлив значи да се страхуваш от хората, особено от тези, които по една или друга причина отрицателно въздействат на емоциите ти.

Фил Зимбардо

 

Всеки ден се сблъскваме с голямо количество срамежливи, неуверени в себе си личности. Психолозите утвърждават, че от стеснителност в една или друга степен страдат почти всички хора.

Една от най-добрите книги по темата е работата на американския психолог Ф. Зимбардо, която се казва "Срамежливостта: какво е това и как да се справим с нея", предлага да се обърнем към известния речник на Уебстър, където се казва, че да си срамежлив значи да бъдеш "труден за сближаване, по причина на робкост, предпазливост и недоверие". Зимбардо привежда няколко цитата от речника.

 "Срамежливият човек се опасява, не е разположен към срещи или контакти с което и да е определено лице или предмет". "Впечатлителен, отклоняващ отстояването на правата си", срамежливият човек "може да е склонен към уединение или затвореност поради несигурността в себе си или заради страха от посегателство на антипода му, съмнителна, подозрителна, "тъмна личност".  Речникът на Уебстър определя срамежливостта като "неловкост от присъствието на други хора".

Сремежливият човек е затворен в себе си и болезнените си преживявания, които не може и не иска да сподели с други хора. Той предпочита да мълчи докато към разговор не го подтикнат обстоятелствата.

Срамежливостта върви ръка за ръка със смущението, което същият този Зимбардо определя като "кратковременна остра загуба на уважение към себе си",  периодично се случва на много хора. Смущението съседства с неловкостта, по време на която от страни се вижда, че човек е погълнат от себе си и болезнената реакция за това, как го виждат и възприемат другите хора. Срамежливите хора се притесняват, т.е. са негативно настроени по отношение на себе си.

Какви са причините за срамежливостта? Те са много и имат както вродено-генетично основание, така и придобит произход. Източниците на срамежливостта трябва да се търсят в детсвото, където човек не са го учили да обича себе си и да се приема като цяло. По-натам в живота травмите и проблемите са укрепили това своиство и са го направили постоянен спътник на човека. Срамежливият постоянно отхвърля някаква част от себе си и я крие от другите, опасявайки се, че околните ще я видят и по някакъв отрицателен начин (насмешка, недоволство, критика, агресия и т.н) ще реагират на нея. За да се чувстват по-комфортно и уверено, хората, които не могат да се отърват от срамежливостта се заобикалят от цяла каскада от тромави, биещи на очи психологични щитове, и от това се напрягат още повече. Ако внимателно се загледате в срамежливостта, може да видите в основата й особен механизъм на неизгодно сравнение на себе си с някакъв еталон на сигурност и разкрепостеност, който съществува в съзнанието на такива хора. Сравнението винаги е резултат от работата на ума, обаче се оценява и преживява на емоционално ниво. Състоянието на защитеност пряко зависи от дълбочината на преживяването. Човек се страхува в присъствието на други хора да бъде себе си и за това заема изкуствена психологична поза. Стеснява се пространството му на взаимодействие с други хора, той започва да избягва всичко ново в живота и тъканта на съзнанието му се покрива с пукнатини от психологични травми, които му нанася почти всеки контакт. Той не живее, а съществува, сякаш се намира в полунаведено състояние.

Живеем в жесток свят, където слабостта се осъжда по закона на грубата сила и користността. Срамежливите постоянно биват бити поради изгода или самоутвърждаване и още дълго, вероятно, ще ги бият, ако не се осъзнаят, не се озлобят на себе си с добра спортна злоба и не се опитат да станат по-силни. Такива хора сами притеглят към себе си ударите и с външния си вид и изражението на лицето, на чието чело с големи букви е изписано: "аз съм жертва", и тънка енергетика, сякаш предназначена за това, да бъде бита постоянно. Даже ако срамежливите хора понякога избухват и протестират, раздражението им почти винаги са закъснели опити да накарат другите да ги уважават и да възстановят статуса си. Те или не действат на агресорите, или предизвикват у тях още по-голяма ярост и желание да набият плахо протестиращата жертва.

Срамежливият неуверен човек вместо да разрежда възникналата в общуването неудовлетвореност от поведението на другите хора в коректна форма, давайки им сигнал за недопустимостта на реакцията им, съхранява в себе си обидата и злобата. Когато насъбралите се отрицателни емоции препълват краищата за много хора от този тип се включват защитни механизми и те избухват. Обаче нерядко се случва, че поради слабостта си и неверието в собствените си сили, срамежливият човек така и не се решава да изкара недоволството си върху този, който наистина е виновен, и започва да пренася раздразнението си върху по-слаби хора - роднините, близките, децата, нискостоящи сътрудници.

Ако наистина искате да се отървете от срамежливостта и да станете за винаги уверен и защитен, можете да направите няколко стъпки:

1. Внимателно наблюдавайте срамежливостта си и неудовлетвореността и се опитайте да разберете източника й. Откъде се появи това свойство? Явява ли се вродено или придобито? И ако сте го придобили, то какво ви е повлияло повече от всичко - неуспехите, издевателствата, насмешките, критиката, тежките обстоятелства или някакви други причини? Отговорете също на въпроса - лесно ли е да се отстранят тези причини  просто с волево решение или се изисква усърдна работа, възможно,  със специалист.

 2. Пробвайте да видите в себе си този вътрешен еталон на увереност, сравнение, които ви довеждат до състоянието на емоционално напрежение и затвореност. Защо така болезнено преживявате това, че не му подобавате? От къде във вас се е появил този вътрешен еталон и образ? Кой ви го е внедрил в съзнанието? Помислете, бихте ли могли да живеете, без да се сравнявате с никого и с нищо, а приемайки се такъв, какъвто сте?

3. Постарайте се да разберете, какво толкова не обичате в самия себе си и защо го отхвърляте? Какво ви подбужда така напрегнато да скривате тази черта или свойство от другите хора? Какво ще стане ако вие, напротив, я вземете в началото за самия себе си, а после я откриете и на другите? За да се отървете от стеснителността, първо се опитайте да си представите това мислено, а после постепенно пренесете представата си, виждането и настроението в реалността.

4. Научете се на великото изкуство на спокойното и обективно виждане за себе си сякаш о страна без оценки и съждения. Такова външно неутрално виждане постепенно ще събуди вашите положителни емоции, чувството за радост и любов към целия свят, в това число и към самия себе си,  като част от този свят. Насочете тази любов към затъмнената вътрешна черта, която вие така не обичате и която толкова старателно криете от чуждите погледи.

5. Внесете в отношението към самия себе си лека отстраненост и мек хумор. Надсмивайте се над срамежливостта и неуверенността си. Приемайте ги леко, без напрежение, не осъждайки себе си за подобни качества, а възприемайки наличието им като трамплин за по-нататъшното съвършенстване.

6. Съберете всички минали ресурси на свои победи или поне  успешни сценарии на общуване в каквито и да е ситуации. Спомнете си всички случаи на увереност в компания. Постарайте се да предизвикате в паметта и отново да преживеете своите положителни емоции, които вие тогава сте изпитвали.  След това съберете тези емоции заедно в едно голямо цялотно чувство на вяра в себе си и се настройте на по-нататъшното му разширяване. Наситете с това  чувство, сякаш светла е субстанция, цялото си същество - тяло, организъм, нервна система, психика, съзнание, вашето "аз".

7. Мислено наблюдавайте себе си и се постарайте да забележите в себе си някакви вътрешни затъмнения и енергийни блокации, отговарящи за състоянието на неувереност и пречещи ви да се отървете от срамежливостта. След това затворете това чувство и състояние на всички етажи на съществото си от съзнанието до тялото и го заменете със състоянието на увереност.

 8. Внимателно се загледайте към уверените и разкрепостени хора. Опитайте се да разберете, в какво е тайната на успеха им и за сметка на кое успяват да се държат разкрепостено и уверено във всички ситуации. Представете си, как е построен вътрешният им свят. Замислете се, няма ли вътре във вас някакви слаби зачатъци на подобна увереност? Ако има, тогава отново и отново се настройвайте към това състояние, ловейки и укрепвайки го. Помислете също, способни ли сте на тези постъпки, които извършват тези хора, или не.

9. Пробвайте да се държите така, както се държат хората от този тип - свободно, уверено, разкрепостено, правейки това, което им харесва да правят, без да се оглеждат на околните. Внасяйте импулси на свобода и разкрепостеност в жестовете си, движенията, погледа, походката, интонацията, изражението на лицето, решението, постъпките. Придобийте ясно усещане, че през вас минава поток на свобода.

10. Ако описаните по-горе приеми и методи за самостоятелно придобиване на увереност не са достатъчни за да ви отърват от стеснителността, тогава се обърнете към Висшите Сили с молитва и молба да ви помогнат да придобивате това състояние и свойство. Молете с все сърце, внасяйки в молитвата енергията на емоционалната искреност и устременост, и след известно време вие ще започнете да получавате отговор и поддръжка.

11. Отделете сериозно място за освобождаване от мускулното напрежение. Срамежливостта просто престава да съществува като свойство, ако човек се научи истински да отпуска тялото си. Всяка граница на стеснителността има своя мускулна проява. Изучете мускулната картинка на своята стеснителност. Опитайте се да разбетете кои мускулни групи са главните сили, подържащи това отрицателно емоционално състояние.

12. В момента на ударите или подтискащите обстоятелства се опитайте да им отговорите с излагане на енергиен щит, стъкан от субстанциите на увереността. Повярвайте, че можете да се справите с проблема.

В същото време не превръщайте себе си в самоуверен биоробот. Увереността не е цел а само средство за постижение на целта и някакъв индикатор за жизнената сила на човек, свидетелстващ, че поставената цел ще бъде постигната. Оставете място за болката, неуспехите, събирането на опит. Помнете мисълта, изказана от Зимбардо: "Не защитавайте прекалено егото си: то е по-здраво и жизнерадостно, отколкото предполагате. То се огъва, но не се чупи. По-добре от време на време да чувствате емоционална болка в душата заради това, че сте действали не по най-добрия начин, отколкото да избягвате болката с цената на емоционалното усещане".

 




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lvm
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 675985
Постинги: 939
Коментари: 78
Гласове: 1535