Защо съм беден? - този въпрос си задават милиони хора. Ще ти разкажа защо става така.   Причина №1 защо бедните остават такива цял живот     Винаги ме е учудвало това, как бедните постоянно оправдават бедността си.
"Не мога да започна бизнес, защото е нужен стартов капитал". (въпреки че повечето богати са започвали с нулов капитал).
"Не мога повече да изкарвам, защото имам деца".
И други подобни изказвания.   Те сами са се убедили в да бъдат бедни!  И още едно важно нещо: те са престанали да мечтаят!
Нали всеки има въображение - както бедния, така и богатия. Но защо бедните никога не мечтаят за богатия стил на живот?   Ще ти отговоря на този въпрос, защото самият аз бях такъв.   Аз не мечтаех, защото
"за какво да мечтая, ако все едно в близко време това няма да стане?"
"за какво да мечтая, ако сега имам толкова работа?"
"трябва да гледам истината в очите"   На кратко: аз не мечтаех, защото не вярвах. Защо съм беден? - питат бедните.
  Вярвата - това е определящият фактор.   Хората сами не си позволяват да бъдат богати!   Те не мечтаят, защото се страхуват от разочарования.  Толкова много пъти са искали, и това не се е случвало, че хората са престанали да искат.Мозъкът ни се стреми да избегне болката. Хората са асоциирали желанията с болка и са престанали да искат. Ще кажа честно, и при мен така се случи.   Много силното ми желание да "желая" се пречупи в детството, когато разбирах, че няма смисъл да искам нещо, защото родителите ми няма да го купят, заради отсъствието на пари.     За какво мислих?
За какво мисли човек, който е забравил да мечтае?   За проблеми!!!
Аз постоянно решавах проблеми. Мозъкът ми бе зает с решаване на проблеми, въпреки че решението им не води до богатство! Аз решавах едни проблеми и създавах други. Мозъкът винаги ще си намери занимание. И ако не му даваш достойна цел, той сам ще намери проблем (или ще го създаде) 
  Ето как тичах в затворен кръг няколко години: създавах проблеми > решавах проблеми; създавах нови проблеми > решавах проблеми......
А движение напред няма!
 Защо богатите постоянно богатеят?   Една от причините  са в това, че те постоянно мечтаят. Нали те постоянно си задават въпроси като "Къде мога да вложа парите си?" "В какво да инвестирам?" и др.   Богатите хора обичат да харчат пари.
Бедните хора чувстват болка и загуба, когато харчат пари (Аз бях такъв) Да се върнем към въображението. Нали на бедните никой не им забранява да мечтаят.
Знаеш ли защо да мечтаеш "боли"?
Подсъзнанието не различава реалните събития от въображаемите.
Когато мечтаеш, ти се потапяш в друг свят. А връщайки се в реалността, ти се сблъскваш със съвършено друг свят. Създава се конфликт с два свята. И човек чувства дискомфорт, един вид емоционална "болка". Нашият мозък винаги се стреми да ни държи  в зоната на комфорта, т.е. да бъдем в равновесие. А ние, обратното, излизаме от релси  стремейки се към това, което нямаме.
 Всяко желание, всеки стремеж, всяка мечта въвеждат човек в състояние на дискомфорт. И за да постигнат това желаие или мечта, човек трябва да расте като личност. Растежа винаги подразумява преодоляване на съпротивление. И на първо място съпротивлението на "стария" аз. Когато летиш на скорост с автомобила, той преодолява съпротивлението на въздуха. Ракетата, когато излита, преодолява силата на земното привличане и съпротивлението на въздуха. Човек, когато расте, също преодолява съпротивление.
Проблема не е в това, че "боли". Проблема е в това, че човек се страхува от тази болка и не иска да я преодолява. Да се учиш да ходиш - също боли, за това постоянно падаш и си нараняваш колената.
Но нали хората могат да ходят. Децата са много по-смели от възрастните. Те са готови да преодоляват болката. 
Забелязал ли си, че децата често плачат? Те не се страхуват от болката, защото ще си поплачат, ще изплачат цялата болка и отново са весели. Възрастните са престанали да плачат, защото са им внушили, че възрастните трябва да са силни. Излиза, че възрастните вместо да си изплачат болката я съхраняват в себе си. И тази болка живее в тях цял живот. Не е учудващо, че възрастните постоянно се страхуват от болката и мислят, как да я избегнат. И ето този страх  е най-големият враг на човека.
Човек пита: защо съм беден? Ето такава проста причина отгражда човек от способността да мечтае. А нали ако питате успешните  хора, никой от тях не знае как ще постига мечтите си. Планът за действие идва само след като мечтата здраво е заседнала в главата. От собствен опит мога ад кажа, че никога не съм знаел как да постига най-големите си мечти. Малките си мечти практически винаги съм знаел как ще постигна.  Не можем да знаем как Вселената ще се отнесе към мечтите ни. Но ние можем да избираме мечтите си. На хората не им стига смелост. Ако не знаят пътя, те се отказват от пътя. Смешно и глупаво. 
Те не си позволяват да излязат от кръга на бедността, защото се страхуват да погледнат извън зонат си на комфорт, страхуват се от влязат в неизвестността!   И сега те предизвиквам:
 Вземи една своя голяма мечта и вземи решение да я постигнеш! Не казвам, че нямаш мечти! Знам, че имаш. Просто се страхуваш, че ще ти се наложи да се промениш. И този страх те спира!

Не казвай, че не знаеш как да я постигнеш! Защото никой не е знаел как да постига големи мечти.   Не казвай, че нямаш време, пари или възможности, защото сам разбираш, че лъжеш себе си.   Да вземеш решение - това е 50% от пътя. Направи това още сега! И напред!