Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03 18:20 - 10 правила, които завинаги ще променят живота ви
Автор: lvm Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1442 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Като цяло идеята за тази статия ми дойде наум съвсем спонтанно и реших, че след като тази идея ми е дошла със сигурност някои от вас ще искат да разберат за какво ще говоря днес.

Първото нещо, което трябва да направите е - да се освободите от необходимостта да доказвате нещо на другите хора. Първо - не осъзнавате колко енергия изразходвате, това просто отнема огромно количество енергия. Т.е. енергията, която би могла да помогне за осъществяването на вашето желание, тя отива в коша.  Тъй като човек винаги се смята за прав, единственото нещо, което ще се промени е, че си тръгне обиден.

А има такъв парадокс, че колкото повече се опитвате да докажете, че някой греши, толкова повече този човек се утвърждава в своята правота. Когато разбрах това, умишлено се отказах да го правя и не можете да си представите колко по-лесен става животът с такава позиция, когато не е нужно да доказвате нищо на никого. Вие и вашата истина оставате с вас. Нищо друго няма значение.

Спрете да се оплаквате. Когато се оплаквате от някои събития, ситуации, когато започвате да се самосъжалявате, че сте бедни и нещастни, колко несправедлив е този свят, защо това е така, защо не е така - в това състояние не можете да създадете нищо друго. Оплакването от нещо създава повече от това във вашия живот. Защото, за да се оплакваш, за да се самосъжаляваш, първо трябва да си спомниш за какво съжаляваш и, естествено, когато си спомниш, се концентрираш върху това, рисуваш го в главата си и, съответно, отново се програмираш на същия опит.

Знам колко трудно може да бъде да се откажеш да се самосъжаляваш. Обичаме да страдаме, особено ние, жените, създаваме си ситуации, в които можем да страдаме, намираме тъжна музика, за да страдаме по-приятно...

Но замисляли ли сте се защо всъщност правиме това? Защо харесваме това състояние: съжаляваме, страдаме, плачеме? Защото нямаме достатъчно любов към себе си.
Когато не знаете други начини да си дадете любов, за душата си и тогава несъзнателно създавате ситуации, в които можете да се самосъжалявате,  да страдате и да плачете за да усещате поне нещо, че живеете, че  чувствате нещо. Но когато осъзнаете това, можете да промените поведението си и да започнете да показвате тази любов към себе си по други начини.

Спрете да спасявате другите хора. Позицията на „спасителя“ е толкова широко разпространена, струва ни се, че „ако ние не помогнем, тогава човекът няма да може да се измъкне сам“. Помагайки на човек, когато той не иска това, вие му правите „меча услуга“, защото вместо той самият е разбере, че е направил нещо, което не е наред, да има някакво осъзнаване, да научи някакъв урок, вие вместо това започвате да решавате вместо него. Ако ви се струва, че без вас тази ситуация няма да бъде разрешена по никакъв начин, опитайте се да започнете действате един ден по друг начин - дайте възможност на другите хора да се проявят, дайте им възможност сами да разрешат някои от проблемите си. Няма нужда да решавате за друг човек от какво се нуждае.

Често се случва така, че когато хората научат нещо, животът им започва да се променя и те искат да „извадят“ своите близки, приятели, познати от житейската им ситуация и започват да им казват, съветват как да го направят, как да не правят...

 Разберете, че докато човек сам не е готов, докато не ви помоли това, не е нужно да го насилвате, не е нужно да „настройвате мозъка му“, грубо казано. Защото човек е готов да приеме информация до степента на своето осъзнаване. И когато започнете да „вадите насила човек от блатото“, първо той няма да го оцени, второ, той не са свикнал да живее извън блатото и затова в новата среда ще му е неудобно със същото ниво на съзнание, на което е, и, накрая пак ще сте виновни, че сте искали най-доброто за него.

Например, една от последните ситуации, едно момиче ми написа, че има сестра, която живее с насилник, те имат трудни отношения. Като цяло тя е настройвала и говорила с сестра си толкова много, че съзнателно или несъзнателно сестрата се е разделила с този тип. В резултат на това, след известно време, тя казва на сестра си, че е съсипала живота си, че са могли да оправят всичко, че ако не е тя, няма да се разделят... Оказва се, че едната сестра е искала както смята, че е най-добре, тя я е съветвала, убеждавала да го напусне, но онази другата сестра, тя още не е била готова за това, съзнанието й все още е било на съвсем друго ниво, тя все още не бе научила уроците от тази история, още не бе разбрала от какво е имала нужда или не е имала, тя не бе разбрала себе си. Съответно се оказало, че за всичко е виновно това момиче, което бе искало „както е по-добре“.

Откажете се от опитите да контролирате всичко. Когато включите такъв пълен контрол върху живота си, по-скоро изглежда, че принуждавате реката да тече в желаната от вас посока. Оставете събитията да текат, нека животът просто се живее, защото само извън  вашия пълен контрол, той може да се превърне в естествено и безопасно място. И когато започнете да контролирате всичко, все едно се заключвате в клетка с тигър - от една страна, да, вие сте в клетка, но в клетка с тигър.

Не говоря за това да оставите всичко  да върви по течението и да не променяте нищо в живота си. Не, говоря за нещо друго. Знаете къде отивате, но в същото време допускате различни варианти за това как можете да стигнете до там, т.е. вървите с потока, като завивате там, където искате, а не принуждавате реката да тече в  друга посока. Вие не се борите с обстоятелствата, които имате, не се борите със света около вас. Създавате вътрешен фокус и вектор накъде искате да се движите, правете го в спокойно състояние, а не в напрегнато защото в отпуснато състояние този поток винаги ще тече по най-добрия за вас начин.

Откажете се от критиката. Първо, и вие и аз по принцип не сме научени правилно да критикуваме и да изразяваме мнението си, и обикновено искаме да кажем „Ти си глупак!“ вместо: „Знаеш ли, днес ти не се държеше много умно“. Човек е готов да промени поведението си, но не е готов да признае, че наистина е глупак.

И същото се случва в главата ни. Всеки от нас има вътрешен критик, който постоянно ни казва „Не можеш да го направиш, няма да успееш, ти си губещ, вече опита - не се получи“. Това не е нищо повече от токсично мислене. Това е, което ви трови отвътре.

Затова следващия път, когато този критик се обърне към вас, кажете си: "Млъкни, ще успееш, ти си готин/а, сигурен/а съм, че заслужаваш най-доброто!" Създайте модел на позитивен разговор.

Не слагайте "етикети" на това, което не разбирате или не приемате сега. Това повечето хора обичат да правят. Когато не знаят нещо или не го разбират, или не приемат нещо в живота си, тогава го осъждат. Когато човек "слага етикет", че това са глупости, това не работи, той автоматично затваря за себе си за нова област в живота. Затова ви призовавам да не "слагате етикети" на неща, които все още не разбирате или не приемате. Просто му позволете да бъде (Let it be).

Спрете да се оправдавате за каквито и да било действия, дела или думи. Разберете, че винаги ще бъдете прави по отношение на вашия собствен свят. Има смисъл да се оправдавате и да обяснявате действията си само когато те са нарушили нечии граници, когато са наранили някого. Във всички останали случаи, когато това се отнася само към вас, не е нужно да се оправдавате.

Не се опитвайте да впечатлите никого. Когато измисляме нещо, ние се опитваме да се покажем само от най-добрите ни страни, слагаме маска. Бъдете себе си. Ние, всеки от нас, имаме уникални черти, всеки има някакви интереси, всеки от нас е толкова уникален и ако не се страхувахме да покажем тази уникалност, щяхме да се развием много по-бързо, щяхме да имаме много по-голям кръг от хора, които ни харесват и т.н.

Защото когато човек не се опитва да впечатли, когато се държи така, както се чувства, привлича хората. Хората винаги четат вашето състояние. Когато се опитваме да впечатлим някого - напрегнати сме, отново се опитваме да контролираме всичко, мислим си: „Това, което казах, правилно ли беше или не? Изглеждах ли добре, когато се усмихвах или не?" И това създава такова усещане за скованост, стеснение, което, отново, хората прочитат, не им е толкова удобно и комфортно с вас, както когато просто се държите така, както се чувствате, както искате.

Не се обвинявайте за минали грешки. Има една поговорка - това, което е вече направено, е свято. Направили сте нещо в рамките на онова, което сте знаели и могли по онова време. Да, сега знаете повече, но сега бихте постъпили по различен начин, а тогава не е било така, така че разглеждайте това като опит и продължете напред. Спрете да бъдете мазохистични и да се самонаказвате. Защото с подобни мисли, постоянно самобичуване, вие наказвате само себе си.

И накрая - спрете да репетирате живота си. Може да стига сте живели живота си в очакване на миг? Може би стига сте прехвърляли щастието си за момента, в който ще се преместите, когато ще се омъжите, когато ще имате деца, когато ще изкарате милион и т.н. Живейте сега. Да, трябва да имате цели, да, трябва да имате фокус и вектор накъде отивате, но преди всичко трябва да се научите да се наслаждавате на самия процес, от пътя си към това, което искате.

Започнете да се чувствате благодарни за това, което вече имате, има много причини за благодарност. Просто трябва да ги видите и да сте му благодарни. Много често обезценяваме това, което имаме сега и ни се струва, че когато нещо се случи тогава най-после ще започна да живея.

И тайната е просто първо да станете щастливи, първо да станете този благодарен човек и едва тогава ще получите това, което толкова много искате.

Източник: https://bg-women.blogspot.com




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lvm
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 758669
Постинги: 968
Коментари: 83
Гласове: 1931