Душата сама избира, през какво семейство да дойде на този свят. И този избор винаги е осъзнат, понеже в основата му лежи определено знание. За начало, "да обясни" нещо на родителите. Въпреки разпространеното мнение, не родителите учат децата, а обратното. Детето е кармата на родителите. И ако бебето избира сложна програма (например, ражда се с вродени заболявания или пороци), това не е толкова наказание, колкото един от начините за вразумление на тези, през които е дошло. На Живота не са му останали много други начини да накара възрастните да мислят, отколкото чрез любимото чедо, което винаги е пред очите, което е любимо и ценено.

До към 16 години, именно чрез болестите, постъпките на нашите деца с нас говори самият Живот. Момчетата вразумяват майките, момичетата - бащите. И това не е шега. В качеството на един показателен пример се сещам за една история на млада двойка, на които им се родило сляпо дете. Какви чудесни родители, красиви, и изведнъж такова нещастие! Съчувстваха им познати, плака интернет. Нали селфитата са им толкова симпатични, значи и те са добри хора - мислиха всички.
Но когато една от бабите предложи помощта си да се грижи за мъника и се премести при тях, тя не повярва на очите си. Къде отиде романтикта и гланцовия блясък на идеалната двойка?  Всяка дреболия довеждаше до скандали. Те се караха като котка и куче, сдобрявайки се само през нощта в леглото. Това беше болезнено. И както излезе, не само за майката на един от съпрузите, но и за новороденото, понеже да гледа родителските скандали не му се искаше още от самото начало. Ето за това бе избрало кармата на сляпо, в надежда, че родителите ще се сетят защо става това именно с тях. Но те бяха глухи.

Нас не са ни учили да свързваме менталната причина с физическата проява. Ние сме прекалено материалисти, и прекалено скептици, незабравящи при това да гледаме "Битката на екстрасенсите".  Живеем в шаблона "работа-вкъщи-работа", без да успяваме да се измъкнем от този вечен сън на битието. Само ни се струва, че той продължава вечно. Обръщаме се. А вече сме пенсионери. Какво изниква в паметта? Мигове на щастие: почивка на море, сватба, успехите на децата. А къде са вашите собствени успехи? Апартамента, вилата и двете коли не се броят, понеже те са успехи в очите на околните, а от гледна точка на Вечността, какво особено направи ти? С какво ще те запомнят?
Родил си деца? Да, ти се напрягаш с всички сили, занимаваш се с нелюбимата работа, само за да изкараш пари, за да им е добре. Те не те виждат, докато растат, защото до късни нищи изкарваше пари на нелюбимата работа. 

Майките също са добри! Влачат детето по лекари, искаш не искаш - ще боледуваш. Нали медицината е нашето всичко.  XXI век, нови технологии, а здравите деца не се увеличават.   Разруха в главите.

 Обажда ми се една самотна майка. Тежко й е. Парите не стигат, а десетгодишното й дете постоянно боледува. И няма кой да й помогне, на бедната. Какво да се прави? Повтарям като мантра "децата са кармата на родителите". Мисли! Нима й е до това? Тя мисли, как да изкара някой "лев" за нов медицински преглед.        

Обадих й се.
– Какво измисли?
– Говориш глупости, аз живея тук и сега. Трябва да работя, а не да мисля.
– А не ти ли се струва, че с болестите си детето иска да ти "каже", че не му стига майчината ти любов? Баща няма. То е постоянно само. Ти по цял ден си на работа, изкарваш пари за хляб и масло.
– Какво да правя?
– Да си смениш работата, или да седиш там само първата половина на деня.
– А ти ли ще ми плащаш?
– Да се  разберем така, - реших аз, - ти ще минеш на половин работен ден и ще обръщаш повече внимание на детето си. Ако след две седмици не се оправи, ще ти доплатя другата половина от заплатата.   
Още седмица мина в размисъл. Нали всички искат да получават от Живота гаранции, че всичко ще е наред. Но Земята е място на възможностите, а не застрахователна компания. Да доверяваме на Провидението е една от задачите ни, която трябва да научим още от самото ни детство .
Самотната майка се съгласи с предложението ми. От главна счетоводителка, тя с ужас за себе си премина в редова и мислено се приготви за най-лошото. Не стига, че в работата никой не разбра постъпката й, а и обкръжението започна да я подтиска с авторитета си. Демек, с какво ще плащаш на лекарите?

Не се наложи да се плаща. Нито на докторите, нито на мен. Обясних на познатата си, че  самотна майка е "съдбата", която си е избрал синът й още преди да се роди. Това повече му е нужно на него, а не на нея. А значи е необходимо да приеме ситуацията такава, каквато е и да престане да изпитва страх: че ще свършат парите, че няма да стигне за лекари, лекарства. Забрави! Просто се довери на Съдбата и разбери какво иска да ти каже сина ти.
 Момчето престана да боледува. Вече след  седмица  всичко, което така плашеше мамчето, престана да носи хроничен характер. А още след още две детото искаше да отиде на училище.
- Да ти услужа ли пари? - попитах я.
Самотната майка възприе фразата ми като обида.
- Ти ми даде повече, - накара ме да се събудя и да погледна ситуацията по друг начин. Аз съм тази, която ти е длъжна.
- Нищо не ми дължиш. Живей и се радвай. Осъзнаването на ситуацията - това е, което твори чудеса. Когато човек променя възприятието си, светът около него се променя.
С това всичко бе решено. Никой на никого нищо не дължи.
За това пък обкръжението на познатата ми я измъчи с въпроси: как излекува детето? При кой лекар го води? Какво ти изписа? Но вместо отговор чуват загадъчната фраза: "децата са кармата на родителите".  Повдигайки плещи, те учудено продължават по свои задачи, без да мислят и размишляват. Просто изживявайки живота си.


OT:   goodparents-happychildren.blogspot.bg